Меню Затваряне
📑  Статии

Сърдечно-съдови заболявания и пандемията COVID-19 – последици от социалните мерки

В своето проспективно проучване, озаглавено „Сърдечно-съдови заболявания и пандемията COVID-19” проф. д-р Томасо Гори и проф. д-р Томас Мюнцел от университета Йоханес Гутенберг в Майнц и проф. Йос Леливелд от химическия институт Макс Планк [1] разглеждат последиците от пандемията за кардиологичната практика и околната среда.
В първата част на своето проучване те разглеждат нарастващия риск от късно поставени диагнози на миокарден инфаркт заради страха на пациентите да потърсят помощ при поява на симптоми. Освен това, подкрепят настоящото становище на Европейското кардиологично дружество към продължаване на терапията с ACE-инхибитори, въпреки възникналите съмнения около патогенезата на Ковид-19.
Във втората част на проучването, тримата академици се обръщат към глобалните последици на болестта.

Сърдечно-съдови заболявания и пандемията COVID-19 - последици от социалните мерки MedGuide.bg Медицинският пътеводител 📑  Статии
Copyright everydayhealth.com

Като положително следствие от пониженията в уличния трафик, бизнеса и промишлеността, концентрацията на някои замърсители в различни индустриални райони спадна почти наполовина. Макар други замърсители като тези, дължащи се на домашното утопление, например, да не се влияят от мерките, все пак сумарно се очаква позитивен ефект върху общественото здраве. Известно е, че замърсяването на атмосферата е основен здравен риск и понижава продължителността на живота с около 2.9 години, повече от тютюневия дим, ХИВ епидемията, насилието и войните, взети заедно. Причинява повече от 8.9 случая на преждевременна смърт годишно, особено заради сърдечно-съдови заболявания.

Свързаният с уличния трафик шум е друг важен сърдечно-съдов рисков фактор. Според различни изчисления ограниченията на икономическата активност и уличния трафик в Китай и последвалият спад във външните стресови фактори, вероятно са понижили преждевременната смъртност сред децата и старите хора с около 70,000 случая. Ако тези изчисления се окажат реалистични, непреките ползи от социалната изолация могат да надхвърлят смъртността от COVID-19 епидемията.

Проучване от Катедрата по Епидемиология на университета Лудвиг-Максимилиан Мюнхен през 2004-та година установява асоциация между дневната експозиция на уличен трафик и риска от изостряне на сърдечно-съдови проблеми. Проучването установява, че пациентите с миокарден инфаркт са прекарали повече време в колите си в деня, когато е настъпил инцидентът, и като цяло са пътували с кола повече през последните 4 дена. [2]

Проучване на Норвежкия Институт за Обществено здраве през 2019-та установява връзката, между вдишването на органични полициклични ароматни въглеводороди, свързани с отпадни продукти от изгорели автомобилни газове, и увеличения риск от сърдечно-съдови заболявания. Предполага се, че въпросните въглеводороди се свързват с арилния въглеводороден рецептор на човешките клетки и променят генната експресия, водят до образуване на кислородни радикали и други метаболити, които увреждат клетъчната биохимия. [3] Още през 2002-ра година холандско проучване доказва, че рискът от заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система сред население, живеещо в близост до големи магистрали и пътни връзки, е почти двойно по-голям. [4]

От друга страна от началото на епидемията употребата на еднократни пластмасови материали стана необходима предпазна мярка срещу разпространението на вируса. През 2019 и 2020 редукцията на вредните емисии и световният климат бяха първи приоритети на Европейския зелен пакт. В близкото бъдеще обаче се очаква, че човечеството ще прибегне до всички възможни мерки за възстановяването на икономиката и „нормалния“ начин на живот. Премиерът на Чехия Андрей Бабиш и унгарският правителствен представител вече предложиха планираният бюджет на Зеления пакт да се употреби в полза на икономиката. Това би била неразумна стъпка назад по пътя към изчистването на атмосферата и ограничаването на сърдечно-съдовите рискове.

Покрай мерките смъртността от други инфекциозни заболявания също спадна. Заедно с това, обаче, се изостриха редица други проблеми – нарастваща безработица, домашен стрес, тревога, депресии и социална изолация, а това са основни сърдечно-съдови рискови фактори особено за старите хора. Така ограниченията във финансовото подпомагане и в социалната интеграция на мерките се оказват свързани с 1.3 – 1.5 пъти по-висока сумарна смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Важно е да се отбележи още, че според проучвания чувството за самота и качеството на непълноценните в момента социални контакти (а не толкова броят им), допринасят за развитието на исхемична коронарна болест и инсулти. Поради всичко това солидарността, изразена от различни социални инициативи и дружества, трябва да се подкрепя от правителствата на всяка цена.

В обобщение

В обобщение, вирусът и последиците от него пряко и непряко влияят на всички области от живота ни. Това ще трае още вероятно с месеци, а може би и по-дълго. Трябва да се имат предвид както непосредствените последствия за болните и техните семейства, така и всички дългосрочни проблеми, които остават трудно предвидими. Кризата COVID-19 е предизвикателство за обществото ни и за здравната ни система. Солидарността, проявена от толкова много хора и професионалисти, е неочаквана и трогателна, а в преосмислянето на приоритетите ни се крият както възможности, така и опасности. Промените в климата не са така остри и очевидни като пандемията, но не бива да бъдат забравяни и заслужават същото внимание. Трябва да решим в какъв свят искаме да живеем, когато всичко това приключи.

„С цялото ни уважение към трагедията и пострадалите, нека все пак я приемем като стрес-тест преди всички изпитания, които ни очакват от тук нататък. Ако не реагираме правилно и изоставим грижата си за околната среда, може би ще поемем по много лош път.“

С тези думи учените завършват своя труд. В упорития си ход към бъдещето и всичко, което ще открием в него, не бива да забравяме, че все още сме хора и невидимата нишка на човещината помежду ни е оръжието ни срещу хаоса и смъртта. Вселената е огромна, необятна и произволна, показва ни го често, но докато сме заедно, докато се грижим един за друг и за земята, по която стъпваме, това далеч не е толкова страшно. Нашите баби и дядовци отдавна са го разбрали. Нека не забравяме и тях, защото в момента те са най-сами.

И ще се справим.

Източници на следващата страница.

Print Friendly, PDF & Email

Оценете:

Средно: 5 / 5. Оценки: 8

Все още няма оценка.

Коментирайте

Подобни публикации

Регистрирайте се в

Медицинският пътеводител - MedGuide.bg

blank

За работещи и учещи в сферата на здравеопазването.

Напълно безплатно!