Меню Затваряне
📑  Статии

Синдром на Волфрам – диабетът на ендоплазмения ретикулум

Синдромът на Волфрам е рядко автозомно-рецесивно заболяване, проявяващо се с многоорганна симптоматика. Основните му характеристики са високи нива на кръвната захар и прогресивна загуба на зрението. Заболяването често се съчетава с хипофизарна дисфункция и безвкусен диабет, увреден слух, проблеми с уринарния тракт, хипогонадизъм, стомашна хипотония, ГЕРБ, неврологични и психиатрични нарушения.

Синдром на Волфрам (DIDMOAD синдром)

Нарича се още DIDMOAD syndrome – абревиатура от симптомите, които съчетава (Diabetes insipidus, Diabetes mellitus, Optic atrophy, Deafness).

Синдромът е открит през 1938г. от Волфрам и Вагенер, а през 1995г. са формирани диагностичните критерии, включващи основните му симптоми. Подозира се винаги при установен в детска възраст диабет, съчетан с атрофия на зрителния нерв. В световен мащаб, честотата на заболяването е 1/500 000. Заболяването е наистина рядко – около 200 клинични случая са описани в медицинската литература. Редица организации като например Wolfram Syndrome UK ежегодно набират средства за проучване на нови терапевтични методи.

Синдром на Волфрам - диабетът на ендоплазмения ретикулум MedGuide.bg Медицинският пътеводител 📑  Статии
Пол и Трейси Линч, основатели на Wolfram Syndrome UK и дъщеричката им, Дженифър, която е диагностицирана със Синдром на Волфрам на 8 годишна възраст
Copyright: Simon Ward Photography

Етиология и патогенеза

В етиологията на Синдрома на Волфрам лежат два гена: WFS1 (4P16.1) и CISD2 (4Q24).

Мутациите в WFS1 водят да развитие на Синдром на Волфрам тип 1. WFS1 кодира белтъка волфрамин, който отговаря за калциевата хомеостаза и за нагъването на протеиновите молекули в ендоплазмения ретикулум. Генът е най-активен в клетките на сърцето, мозъка, белите дробове, вътрешното ухо и панкреаса. В панкреаса играе ключова роля за превръщането на неактивния проинсулин в активен инсулин. При липса на функциониращ волфрамин, клетката се насочва към апоптоза. В панкреаса този процес се проявява като захарен диабет. Постепенната загуба на  клетки в оптични нерв води до оптична атрофия и слепота.

Мутациите в CISD2 водят то Синдром на Волфрам тип 2. Този ген е отговорен за протеин, разположен във външната митохондриална мембрана. При неговия дефицит се наблюдава енергиен дефицит в клетките. В най-голяма степен афектира клетките с високи енергийни нужди: нервните клетки в мозъка, очния апарат и гастро-интестиналния тракт. В резултат на това се установяват язви и нарушения на кръвосъсирването.

Клинична картина

Първа проява на Синдрома на Волфрам е инсулинозависимият захарен диабет. Обикновено симптомите се появяват в първото десетилетие – около 6-годишна възраст. Атрофията на зрителния нерв се появява до около 11 годишна възраст. Първите признаци са загуба на цветното и периферното зрение, намаляване на зрителната острота.

До 8 години след първите симптоми се развива пълна слепота с липса на зеничен рефлекс !

Синдром на Волфрам - диабетът на ендоплазмения ретикулум MedGuide.bg Медицинският пътеводител 📑  Статии
Оптична атрофия, типична за Синдрома на Волфрам (дясно око)

При 70% от пациентите се развива централен безвкусен диабет поради хипофизарната дисфунция: налице са полиурия, полакиурия, никтурия, отделяне на голямо количество урина с ниско относително тегло. При мъже може да се прояви и хипогонадизъм с ниски нива на тестостерон. При 65% от пациентите се появява сензорна глухота. Тя варира по тежест и е по-изразена по отношение на високочестотните тонове. При 60 до 90% от хората със Синдрома на Волфрам се наблюдават нарушения на уринарния тракт. При 60% от хората се развиват неврологични и психиатрични нарушения. Най-често от неврлогичните се проявява атаксия – с начало около пубертета. По отношение на психиатричните, най-често срещани са психоза, епизоди на тежка депресия, агресивно поведение. При засегнатите от синдрома лица са налице и хематологични нарушения в много от случаите: анемични състояния (мегалобластна, желязодефицитна анемия), неутропения, тромбоцитопения.

Синдром на Волфрам - диабетът на ендоплазмения ретикулум MedGuide.bg Медицинският пътеводител 📑  Статии
Развитие по години на основните прояви на Синдрома на Волфрам
DM – Захарен диабет; ОА – Оптична атрофия; ДИ – Инсипиден диабет; D – Глухота

Диференциална диагноза

  • Митохондриални заболявания: Синдром на Лебер, Митохондриално унаследени захарен диабет и глухота
  • Автозомно-доминантна оптична атрофия
  • Х-сврързана СМТ болест
  • Атаксия на Фридрих
  • Синдром на Багет-Бийдъл

Диагностика

За Синдрома на Волфрам не е налице специфичен диагностичен маркер! Най-сигурните диагностични критерии са ранното развитие на захарен диабет и оптичната атрофия!

Генетичните консултации и скринингът за усложнения са от първостепенно значение. Чрез ЯМР се отчита мозъчната атрофия, особено в малкия мозък, продълговатия мозък и моста, както и липсата на сигнал от задната хипофиза и понижен такъв на оптичния нерв. Диагнозата се потвърждава чрез генетичен скрининг.

Синдром на Волфрам - диабетът на ендоплазмения ретикулум MedGuide.bg Медицинският пътеводител 📑  Статии
ЯМР на 31-годишна жена със Синдрома на Волфрам.
А и В показват атрофията на мозъчния ствол. При В е указана липсвата на сигнал от неврохипофизата. При С е указана малкомозъчната атрофия.

Лечение

Като заболяване с многоорганна симптоматика, Синдромът на Волфрам се нуждае от мултидисциплинарен подход. Лечението на захарния диабет е като при децата с изолиран такъв – инсулинолечение и спазване на диетичен режим. Когато е налице безвкусен диабет лечението включва Дезмопресин. По отношение на невропатията, има данни за използване на Идебенон и Докосахексаненова киселина, което обаче подлежи на допълнителни проучвания.

Нови изследвания касаещи леченето на синдрома на Волфрам са насочени към  използването на шаперони с цел стабилизиране на протеиновата структура. Този подход цели подобряването на бета-клетъчната функция и ограничаването невродегенеративните изменения. Други изследвания сочат, че използването на Дантролен забавя клетъчната смърт и подобрява състоянието на пациенти със синдрома на Волфам.

Прогнозата при Синдрома на Волфрам е неблагоприятна: при 65% от пациентите смъртта настъпва преди 35-год. възраст!

Най-честите причини са централна дихателна недостатъчност с атрофия на мозъчния ствол, терминална бъбречна недостатъчност (поради честите инфекции), хипогликемична кома, епилептичен статус.

Най-новите проучвания са насочени към директна корекция на мутиралите гени посредством обещаващата и вълнуваща CRISPR технология – учени от университета във Вашингтон успешно са екстрахирали стволови клетки от мишки със Синдром на Волфрам, коригирали са мутацията и са отгледали функционални бета-клетки. След това са имплантирали функционалните, секретиращи инсулин бета-клетки обратно в панкреаса на мишките. И са ги излекували.

  • Лора Мирославова Маркова, Медицински университет – София
  • Редакция – Любомир Манолов, Медицински университет – София

Източници на следващата страница.

Print Friendly, PDF & Email

Оценете:

Средно: 5 / 5. Оценки: 5

Все още няма оценка.

Коментирайте

Подобни публикации

Регистрирайте се в

Медицинският пътеводител - MedGuide.bg

blank

За работещи и учещи в сферата на здравеопазването.

Напълно безплатно!