Меню Затваряне
🏥  Кл. случаи

Пулмология: 69-годишен мъж с кашлица от 20 години и задух през последните 3

69-годишен мъж пушил по 20 цигари на ден в продължение на 40 години, но ги отказал преди 9 месеца, когато му се родил първия внук. Има кашлица през последните 20 години с мукозен секрет, а последните 3 години не може да си поеме въздух добре. Отделя малко количество бял или жълт секрет с кашлицата рано сутрин. Напоследък е напълнял и достигнал 100кг. Глезените му са подути в последно време и възможностите му за трениране са намалели също. Не може да си пренесе торбите от пазара, който е на 180м от тях. Работил е в склад до навършването на 65 годишна възраст, но е спрял защото се ядосвал, че вече няма същите физически възможности като преди. Не може да се грижи за внука си, защото е зле и не му достига въздух.

Няма данни за заболявания във фамилията. Живее сам. Има котка и папагал.

Личният му лекар (GP) му изписва инхалатор със салбутамол, от който не чувства подобрение.

Преглед

Пациентът е с наднормено тегло, централна и периферна цианоза и оток на глезените. Венозното му налягане се е покачило с 3см. Има малко увеличение на гръдния кош и се чуват хрипове ниско в основата при вдишване.

Изследвания

Показани са резултатите от тестовете за респираторна функция.

ПоказателРезултатиНорма
FEV1 (L)0.552.8-3.6
FVC (L)1.353.8-4.6
FER (FEV1/ FCV) (%)4172-80
PEF (L/min)90310-440
  • FEV1 – принудителен експираторен обем за 1 секунда.
  • FVC – принудителен жизнен капацитет.
  • FER – коефициент на принудително издишване.
  • PEF – пиков експираторен поток.

Проведена е и рентгенография на гръден кош.

Пулмология: 69-годишен мъж с кашлица от 20 години и задух през последните 3 MedGuide.bg Медицинският пътеводител 🏥  Кл. случаи

Въпроси

  • Каква е възможната диагноза?
  • Каква е най-подходящата манипулация и как трябва да се процедира с пациента?

Отговори

Най-вероятната диагнозата е ХОББ – хронична обструктивна белодробна болест. Прецентката е направена спрямо данните от анамнезата и промените в рентгеновата снимка, както и хриповете в основата при вдишване, които са характерни.

Препоръчва се лечение с бронходилататори като β2-агонисти и антихолинергични агенти, като това се преценява спрямо симптомите и състоянието на пациента, повече от колкото спрямо данните на спирометрията. Като трета възможност може да се препоръча теофилин, но той има повече странични ефекти.

Спрямо сериозността на заболяването, изпозлването на кортикостероиди и дългодействащи бронходилататори (салметерол / формотерол или тиотропиум) се препоръчва под формата на инхалационна терапия. Трябва да се обърне особено внимание на техниката на инхалация и терапията.

Пациентът е с цианоза и има белези за десностранна сърдечна недостатъчност (белодорбно сърце). Газовете в кръвта (кислород и въглероден диоксид) трябва да се следят за да се знае дали не е кандидат за дългосрочна кислородотерапия (смята се че така се подобрява преживяемостта, ако налягането на кислорода (РaO2) в кръвта при нормално дишане е < 7,2 kPa). Диуретична терапия би помогнала с отока в глезените, въпреки че и кислорода би бил от помощ ако е с хипоксия. Всяка година трябва да се ваксинира срещу грип и Streptococcus pneumoniae. Трябва да има антибиотици вкъщи при екзацербиране на състоянието.

Интензитета на тренировките трябва да бъде сведен до инимум заради затлъстяването и липсата на каквато и да е мускулна сила, поради състоянието му. Необходимо е въвеждането на диета за сваляне на килограмите. Ако все пак се подобри и има желание да тренира, може да започне белодробна рехабилитация, която се смята, че повишава качеството на живот и възможностите за физическо натоварване с до 20% . Други по-драстични мерки, като сегментна пулмонектомия, операции и трансплантации се правят главно при по-млади пациенти. Има възможност да се развие депресия поради социалната изолация и малкото физически възможности, които има.

Хроничната обструктивна белодробна болест е състояние, чието лечение не може да предложи в голям период от време. Въпреки това, много варианти съобразени с нуждата на отделния пациент могат да подобрят състоянието му.

Ключови точки

  • При ХОББ β2-агонисти и антихолинергични агенти дават по-добър или подобен ефект на антихолинергичните средства. Тази комбинация би била полезна. Като контраст при астмата β2-агонисти дават по-добър ефект.
  • Преценката за домашна кислородотерапия трябва да бъде направена в стабилно състояние като оптимална инхалаторна терапия.
  • Упражнението и диетата са важни за мениджмънта на заболяването.
  • Депресията е често срещана при такив хронични състояния, като ХОББ.

Джанер Халединов Башчобанов, Медицински Университет – София

Изтночници на слевдащата страница.

Print Friendly, PDF & Email

Оценете:

Средно: 4.5 / 5. Оценки: 21

Все още няма оценка.

Коментирайте

Подобни публикации

Регистрирайте се в

Медицинският пътеводител - MedGuide.bg

blank

За работещи и учещи в сферата на здравеопазването.

Напълно безплатно!