Меню Затваряне
📑  Статии, 💎  Премиум

Препоръки за интензивно медицинско лечение на пациенти с коронавирусна инфекция COVID-19

  • 75
    Споделяния

  • Австрийско дружество по анестезиология, реанимация и интензивна медицина (ÖGARI)
  • Съюз на дружествата по интензивна медицина в Австрия (FASIM)
  • Австрийско дружество по интернистична и обща интензивна и спешна медицина (ÖGIAIN)

Настоящите препоръки за прогнозиране на изхода, прием в интензивно отделение, диагностика и лечение на пациенти с КОВИД-19 са изготвени въз основа на Препоръките за интензивно медицинско лечение на пациенти със SARS-CoV-2 (SARS-CoV-2 Behandlungsempfehlung für die Intensivmedizin) и Препоръките за лечение в интензивни медицински отделения на пациенти с коронавирусна инфекция (ICU Therapy guideline for the treatment of patients with a SARS CoV-2 infection) на Австрийското дружество по анестезиология, реанимация и интензивна медицина (ÖGARI). Те са актуализирани и публикувани съвместно със Съюза на дружествата по интензивна медицина в Австрия (FASIM) и Австрийското дружество по интернистична и обща интензивна и спешна медицина (ÖGIAIN). Други източници на информация са препоръките на Европейското дружество по интензивна медицина (ESICM) и Дружеството по интензивна медицина (SCCM) под наименованието „Кампания „Да преживееш сепсис“: Препоръки за лечение на критично болни пациенти с откритото през 2019 г. коронавирусно заболяване (КОВИД-19)“ (Surviving Sepsis Campaign: Guidelines on the Management of Critically Ill Adults with Coronavirus Disease 2019 (COVID-19)), както и версия 3 на Препоръките от клас S1 за интензивно медицинско лечение на пациенти с КОВИД-19 (Empfehlungen zur intensivmedizinischen Therapie von Patienten mit COVID-19-Version 3).

Препоръки за интензивно медицинско лечение на пациенти с коронавирусна инфекция COVID-19 MedGuide.bg Медицинският пътеводител 📑  Статии
Източник: https://www.reuters.com/

Непрекъснато усъвършенстване

Специализираните дружества, издаващи настоящите препоръки, биха искали изрично да уточнят, че всяка версия на този документ отговаря на текущите ни познания за коронавирусната инфекция. Информацията, с която разполагаме, се изменя почти ежедневно въз основа на нови научни публикации. Повечето от тях описват ограничен брой случаи, кратки интервали на наблюдение на пациентите или първоначалният ни опит с определени аспекти на заболяването. Ето защо препоръките ще бъдат непрекъснато осъвременявани. Подобен „прилив“ на нови данни може много бързо да предизвика известна несигурност. Международните и национални препоръки за лечение на всяка държава трябва да се считат за разработки, които постоянно се усъвършенстват в опит да се филтрира, обобщи и разтълкува огромното количество информация, с което разполагаме. Те непрекъснато ще бъдат преработвани, за да отговарят на текущото състояние на наличните данни.

Коронавирус тип 2 – SARS-CoV-2

Патогенният микроорганизъм „коронавирус тип 2, причиняващ тежък остър респираторен синдром“ (SARS-CoV-2) причинява откритото през 2019 г. коронавирусно заболяване (КОВИД-19). Средната възраст на засегнатите от SARS-CoV-2 пациенти е 45 години, а съотношението мъже:жени – 1:1 (по данни на Институт „Роберт Кох“, Германия). В повечето случаи заболяването протича леко (с умерено тежка пневмония и лек задух), като само малка част от тежко заболелите (приблизително 5% от всички пациенти с КОВИД-19) биват приети за провеждане на болнично или интензивно медицинско лечение. За разлика от многото други инфекциозни заболявания, когато КОВИД-19 протича тежко, интервалът от появата на първите симптоми до развитието на животозастрашаващи състояния, може да бъде само няколко дни.

Предаването се осъществява предимно по въздушно-капков път чрез кашляне и кихане. SARS-CoV-2 може да се разпространява и при извършването на медицински мероприятия, като например аспирация, интубация или бронхоскопия. Теоретично инфекцията може да се предава и по контактен път чрез докосване до заразени повърхности, изпражнения или през корнеята. Инкубационният период е 5-6 дни (средно 5,1 дни при диапазон от 2-14 дни). По данни на Лаурер и сътрудници 97,5% от всички пациенти развиват симптоми за период от средно 11,5 дни.

Смъртността сред лекуваните в интензивни медицински отделения пациенти с КОВИД-19 възлиза на 20-70%. Подобни стойности не са изненадващи при пациенти в напреднала възраст с тежък остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). Сред оцелелите след инфекцията пациенти се наблюдават характерните за интензивното лечение последствия. Данните сочат, че често пъти те развиват белодробна фиброза. Доказателствата затова са малко, но в периода на проследяване след инфекцията трябва да се има предвид вероятността от поява на фиброзни изменения на белите дробове.

Симптоми

Най-често срещаните симптоми сред пациентите с КОВИД-19 са появата на фебрилитет и предимно суха кашлица. Понякога (5-10 %) се установяват секреция от носа, болки в гърлото и рядко – задух. Други възможни оплаквания са появата на главоболие и болки по крайниците, безапетитие, загуба на обоняние и вкус, загуба на тегло, стомашно-чревни оплаквания, като например диария, гадене, болки в корема или повръщане, конюнктивит, обриви по кожата, подуване на лимфните възли, апатия и сънливост.

В Китай – страната, от която до този момент са постъпили най-много данни от ежедневния опит със заболяването, горепосочените симптоми се наблюдават при приблизително 80% от засегнатите лица. В хода на заболяването всеки пети пациент развива тежка пневмония със задух, тахипнея и нарушения в газовата обмяна. Основният симптом при лекуваните в интензивните отделения пациенти (приблизително 3% от всички пациенти) е появата на задух, като при 33% при рентгенографията на гръден кош се наблюдават двустранни засенчвания.

Прием в лечебно заведение

При постъпването в болнично заведение пациентите с КОВИД-19 трябва да бъдат изолирани, а съответните здравни органи – уведомени за приема им в лечебното заведение.

В общи линии критериите, по които се определя дали един пациент с КОВИД-19 да бъде преведен в интензивно отделение, са същите, както тези, приложими при всички други пациенти. Фактът, че пациентът страда от КОВИД-19 сам по себе си не обуславя прием в интензивно отделение. Тук по-важни са установените критерии, при които се взема предвид прогнозата и показанията за провеждане на интензивно медицинско лечение. За да бъде приет за лечение в отделение за интензивни медицински грижи, при пациентът трябва да бъдат налице следните показатели:

  • Хипоксемия SpO2<90% при подаване на кислород с дебит 4-6 л/ми И
  • Задух;
  • Дихателна честота >25-30/мин;
  • Клинично значима хипотония;
  • Увеличение на стойността на лактата в кръвта.

Лични предпазни средства и хигиенни мероприятия

Преди да влезе в помещението, в което се намира пациентът, персоналът трябва да си постави утвърдените спрямо текущите хигиенни стандарти лични предпазни средства (ЛПС), които трябва да бъдат пригодени към характеристиките на планираните мероприятия. Съгласно Препоръките на Австрийската агенция по здравеопазване и сигурност на храните (AGES) следва да се извърши: дезинфекция на ръцете и поставяне на: защитна престилка, ръкавици, операционна шапка, предпазни очила и маска (противопрахова маска с филтър от тип 2 или 3 – FFP2 или FFP3).

При напускане на помещението ЛПС следва да се свалят и отстранят при спазване на правилата за предотвратяване на разпространението на КОВИД-19.

Различават се хигиенни мероприятия при „обикновен“ контакт с вируса (напр. при визитация и влизане в стаята на пациента) и при осъществяване на дейности, свързани с освобождаване на аерозолни частици (напр. вземане на посявка, интубиране, ендотрахеална аспирация при незатворени системи за аспирация, откачване на компоненти на медицински уреди, трахеотомия, неинвазивно обдишване с положително налягане (НОПН, англ. noninvasive positive pressure ventilation, NIPPV) и кислородолечение с висок дебит на подавания кислород през назална канюла (НКВД, англ. high-flow nasal cannula, HFNC). Ето защо Университетската клиника по болнична хигиена и контрол на инфекциите (Universitätsklinik für Krankenhaushygiene und Infektionskontrolle) на Виенския медицински университет разработи следните хигиенни препоръки при мероприятия с отделяне на аерозоли: в допълнение към плътно поставената маска от тип FFP3 (по препоръки на Европейския център за контрол и профилактика на заболяванията (ECDC) и Институт „Роберт Кох“) или тип FFP2 (по препоръки на Световната здравна организация (СЗО) и Федералната служба по здравеопазване (BAG) на Швейцария) медицинският персонал трябва да използва престилка с дълги ръкави, шапка с допълнително покритие на врата, ръкавици за еднократна употреба, защитни очила и шлем за лице. След употреба те трябва да бъдат незабавно дезинфекцирани, а ако е налице опасност от заразяване с телесни течности на пациента – да се използват престилки за еднократна употреба. Подробно описание на хигиенните мероприятия е публикувано на следния адрес.

Препоръчва се контактът на персонала от интензивните отделения с пациентите да бъде сведен до абсолютния минимум от мероприятия, необходими за осъществяването на добри медицински грижи и броят на специалистите в отделните екипи да бъде ограничен. По този начин може да се осигури максимално високо ниво на лична защита на осъществяващите лечебния процес лица. Същото важи и за превоза на пациентите от едно отделение в друго.

Прекратяване на изолацията

Изолацията на пациентите може да бъде прекратена, при условие че:

  • От появата на първите симптоми са изминали >10 дни и пациентите са безсимптомни в продължение на поне 48 часа (В това число е налице липса на фебрилитет без прием на антипиретици и липса на оплаквания от страна на дихателната система; при някои пациенти загубата на обонянието и вкуса може да продължи и след преминаване на инфекциозната фаза.) и
  • Са налице два отрицателни резултата от PCR-тестове (направени със секрети от мини-бронхо-алвеоларен лаваж (БАЛ) или с назофарингеален секрет), направени през интервал от поне 24 часа или
  • Са налице два положителни резултата от PCR-тестове със стойност Ct (праг на циклите) >30 през интервал от поне 24 часа

Диагностика

Съгласно настоящите препоръки съществуват „първоначални диагностични изследвания“ (ПДИ) и „последващи диагностични изследвания“ (ПоДИ), които се правят на пациентите в хода на заболяването. По възможност при пациентите, нуждаещи се от интензивни медицински грижи, с неуточнена пневмония трябва да бъде изключено наличието на други значими диференциално диагностични инфекции, като напр. инфлуенца, пневмококова и легионелна пневмония. Когато това е възможно, за микробиологични анализи следва да се използва трахеален секрет. Допълнително могат да се вземе кръв за кръвни култури от два различни кръвоносни съда. При съмнение за наличието на SARS-CoV-2 трябва да се вземе посявка от „дълбокия“ фаринкс, а при неясен първоначален резултат и силно изразено съмнение за КОВИД-19 при интубирани пациенти и при спазване на мерките за лична безопасност на персонала – да се направи мини-БАЛ с цел вземане на секрет от долните дихателни пътища (вж. алгоритъма отдолу). Проучванията показват, че наличието на засенчвания тип „матово стъкло“ в белите дробове при извършване на компютърна томография на гръдния кош може да бъде признак на КОВИД-19.

Диагностични изследвания в интензивните отделения

Първоначални изследвания:

🔐 СКРИТО СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържанието по-нататък е достъпно само за професионални профили.

Моля, влезте в своя или се регистрирайте напълно безплатно.

Вход
   

Автор: Д-р Илиян Илиев, Клиника по обща, съдова и висцерална хирургия, Окръжна болница Щайер, гр. Щайер, Горна Австрия

Източници на следващата страница.

Средно: 5 / 5. Гласували: 4

Все още няма оценка.


  • 75
    Споделяния

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари

Подобни публикации

0
Споделете мнение, коментирайте..x
()
x

Регистрирайте се в

Медицинският пътеводител - MedGuide.bg

blank

Достъпно и безплатно за всеки в сферата на здравеопазването!