Меню Затваряне
🗞️  Новини

Ново поколение дълбокомозъчна стимулация за депресия


Няколко клинични проучвания хвърлиха светлина върху персонализиран подход в повлияването на мозъчните функции.

Ново поколение дълбокомозъчна стимулация за депресия MedGuide.bg Медицинският пътеводител 🗞️  Новини
Дълбокомозъчна стимулация
https://www.ninds.nih.gov/About-NINDS/Impact/NINDS-Contributions-Approved-Therapies/DBS

За пациенти, чиято депресия не се поддава на терапия с лекарства или електро-конвулсивна терапия, поставянето на електроди, стимулиращи мозъка, може да се окаже полезно. През последните години обаче две рандомизирани, контролирани проучвания върху този метод (известен като дълбокомозъчна стимулация), бяха прекъснати заради разочароващи резултати. “Сякаш цялата топлина излезе от стаята.” казва Самер Шет, неврохирург в Медицинския колеж Байлър. “Беше огромно разочарование.”

Сега учените изследват по-изискани, персонализирани техники за ДМС с надеждата да получат по-добри резултати. Тестовете дотук винаги включваха само няколо пациенти, което е далеч от нужните доказателства за ефективност. Затова учените се надяват да вдъхновят по-големи изследователски групи и веднъж завинаги да докажат ползата от ДМС.

“Така с общи сили ще съберем достатъчно яснота и доказателства” казва Шет, автор на проучването, публикувано тази седмица.

ДМС вече е одобрена в САЩ за лечение на епилепсия, обсесивно-компулсивно разстройство и моторни разстройства като Паркинсон. Но може ли да промени модела на абнормна активност в нервните вериги, движеща симптомите на депресия? Ранните проучвания без контролни групи донесоха обещаващи резултати, но две рандомизирани контролирани проучвания, спонсорирани от компаниите Medtronic и St. Jude Medical Inc. не показаха значителна полза след няколко месеца ДМС (публикувани са 2015 и 2017).

Дългосрочното следене на участниците съживиха оптимизма. Например много хора сред 30-те участници в проучването на Медтроник са се подобрили в хода на 1 година или повече – отвъд времевата рамка на първичното проучване, казва психиатърът от Станфорд Махедра Бхати, един от съавторите. Миналия месец той и негови колеги публикуваха последващо проучване с 8 пациенти, повечето от които продължили да използват импланта около 10 години по-късно. Около половината имали поне 50% подобрение спрямо началното си състояние.

Много изследователи казват, че тъй като депресията се проявява различно в различните мозъци, персонализирането на терапията ще я направи по-ефективна. Няколко екипа в момента изследват по-прецизни стимулационни подходи според индивидуалната анатомия на мозъка и записи от невронната активност.

Хелен Мейберг, невролог в Медицинския университет Икан, Синай, който е пионер в употребата на ДМС за депресия, предупреждава, че за да се използва широко в клиниката, ДМС трябва да бъде евтина и проста, така че “средностатистическият компетентен неврохирург и експертът по депресия да могат да я прилагат”.

Екипът й е идентифицирал област в предната част на мозъка, наречена субкалозен цингулус (СКЦ), участващ в мрежа, свързана с негативната емоционална компонента на депресията. Едно от спрените рандомизирани проучвания, известно като BROADEN, целяло да тества стимулацията на СКЦ за лечение на депресия. Мейберг предполага малки разлики в това къде хирурзите са поставили електродите, да обяснят вариациите в клиничните резултати. Затова нейният и други екипи сега използват МРТ подход, наречен трактография, за да визуализират локацията на нервните мрежи и да разположат електродите по-прецизно.

Мейберг следи и как мозъкът отговаря на тази по-прецизна стимулация с надеждата да открие невронални отговори, които предсказват дали симптомите ще се подобрят. Този месец в журнала Translational Psychiatry тя и нейни колеги описват промени в активността на СКЦ по време на мозъчна стимулация в операционната зала, корелиращи с отговор на терапията седмица след операцията при 7 изследвани пациенти.

Невропсихологът Исидоор Бергфелд и негови колеги в Амстердамския медицински център тестват трактографски-навигирана ДМС в друга част на мозъка, свързана с депресията, известна като суперолатерален клон на медиалната предномозъмчна мрежа. Бергфелд цели да събере 24 пациенти и очаква резултати до 2-3 години. Надява се информацията от тази група и от подобно немско проучване да спомогнат методът да се одобри в ЕС.

Други екипи пък имат още по-персонализирани подходи предвид. Психиатърът Катерин Скангос от Университета в Калифорния и нейни колеги използват невроналите данни на индивида, за да решат кой таргетен регион да стимулират и кога точно да извършат стимулацията. Преди поставянето на електродите за ДМС екипът имплантира втори сет от електроди, който може да запише сигнала на мозъчната тъкан в различни региони и да ги стимулира. Хирурзите вече разчитат на този подход, познат като стереотактична електроенцефалография (сЕЕГ), за да идентифицират източника на гърчовете преди да извършат епилептична хирургия. Сега Скангос и екипът му я използват, за да стимулират свързани с настроението региони и да селектират таргет, чиято стимулация надеждно да подобри симптомите.

За първия пациент от планираните 12 в продължаващо проучване идеалният стимулационен таргет е бил вентралната капсула/вентралният стриатум (VC/VS), който вече се е установил в ДМС проучвания. Екипът е открил още, че активност във втора част на мозъка на пациента – амигдалата, значително предсказва периода на тежките симптоми. Затова имплантите на пациента – устройство, наречено NeuroPace, одобрено да долавя и спира гърчове – било програмирано да стимулира VC/VS само в присъствието на активност в амигдалата. “Всеки път когато този “влак” излезе от релсите, го вкарваме обратно в тях” казва Скангос. Този първи пациент усетил значително облекчение на симптомите си година след операцията. Това докладват Скангос и колеги в Nature Medicine.

Ново поколение дълбокомозъчна стимулация за депресия MedGuide.bg Медицинският пътеводител 🗞️  Новини

Други изследователи чакат повече доказателства, че този автоматизиран подход тип “затворен кръг” за напасване на стимулацията е необходим. “При тежката депресия не движиш между нормално и депресирано състояние в рамките на минути и часове” казва Шет. Неговият екип използва сЕЕГ, за да намери най-добрите настройки за продължителна ДМС при всеки пациент. По време на 10-дневен престой в болница изследователите използват сЕЕГ, за да установят модели на мозъчна активност, свързани с позитивно настроение и да проследят как тези записи се променят в отговор на ДМС от електроди в СКЦ и VC/VS. Комютърен алгоритъм различава идеалната честота, амплитуда и други настройки за подобрение на настроението.

Данни от първия участник в продължаващо проучване, публикувани скоро в Biological Psychiatry, показват, че неговите симптоми се подобрили в първите месеци след операцията – и постепенно се влошили по време на заслепената дисконтинуационна фаза, когато стимулацията в определени зони се намалявала постепенно в моменти, неизвестни за пациента (учените след това отново усилвали дейността на импланта).

Шет отбелязва, че имплантирането на комплект сЕЕГ електроди за насочване на лечението е твърде инвазивно, за да бъде възможно при всеки пациент, макар че би създало шанс за напасване на ДМС при пациенти, които не отговарят на терапията. Надява се още изследователите да разработят по-малко инвазивни методи за набавяне на такава индивидуална информация.

“Ние сме първите, които признават, че времето ще покаже дали този подход или негови варианти ще бъдат успеши” казва Шет. Но разнообразието от амбициозни ДМС подходи е добър знак. “Радвам се най-вече, че толкова изследователи още се борят да помогнат на тези пациенти.”

Източници на следващата страница

Средно: 5 / 5. Гласували: 1

Все още няма оценка.


Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари

Подобни публикации

0
Споделете мнение, коментирайте..x
()
x

Регистрирайте се в

Медицинският пътеводител - MedGuide.bg

blank

Достъпно и безплатно за всеки в сферата на здравеопазването!