Меню Затваряне
💉  Проучвания, 💎  Премиум

Концентрацията на фетален свободен тироксин (fT4) при бременни жени с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза

Оригиналното проучване е публикувано в Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, том 97, 11-то издание, на 1.11.2012г. За Medguide.bg адаптация и подробна редакция направиха Калина Трифонова Стоянова и Петър Пламенов Гацов от Медицински Университет – София.

Концентрацията на фетален свободен тироксин (fT4) при бременни жени с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза MedGuide.bg Медицинският пътеводител 💉  Проучвания

Контекст: Фетусите от майки с автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (AITD – autoimmune thyroid disease) са уязвими на антитиреоидни антитела, антитиреоидни лекарства и йод.

Цел: Изследването цели да намери връзка между феталния свободен тироксин (fT4) и резултати от фетален ултразвук, както и с функцията на щитовидната жлеза на майката, тиреоидните антитела и дозите на лекарствата, приемани при AITD.

Вид на проучването: Проучването е проспективно кохортно проучване и бе проведено в академичен център.

Пациенти: Осемдесет и три от 85 жени с AITD завършиха проучването; 38 са лекувани за хипертиреоидизъм, 25 за хипотиреоидизъм, а 20 са еутиреоидни.

Основни изходни мерки: Резултатите бяха, както следва:
1) фетални – fT4, TSH, ултразвукови параметри (морфология, биометрия, сърдечен ритъм); и 2) майчини – fT4, TSH, доза на антитиреоидно лекарство, антитиреоидни антитела срещу тиреоидната пероксидаза (TPO) и TSH-рецепторите (TRAK). Параметрите бяха определени по едно и също време – между 22-ра и 33-та гестационна седмица.

Резултати: Общо 48,3% от фетусите на хипертиреоидни майки, 60% от фетусите на хипотиреоиди майки и 10% от фетусите на майки с еутиреоидна жлеза са имали повишени нива на fT4. При хипотиреоидни майки наличието и на двете тиреоидни антитела е свързано с фетален хипертиреоидизъм, докато отсъствието е свързано с фетален еутиреоидизъм. Хипертиреоидните майки (TRAK позитивни, TPO отрицателни) с хипертиреоидни фетуси са имали значително по-високи средни стойности на TRAK от хипертиреоидни майки с еутиреоидни фетуси (13,7 срещу 3,7 IU / литър; P=0.02). Феталният fT4 корелира слабо с майчиния TSH, когато е в норма, но не и с ултразвуковите параметри или с дозата на антитиреоидното лекарство.

Заключение: Високите фетални нива на fT4 се срещат неочаквано често при жени с AITD, включително майчин автоимунен хипо- и хипертиреоидизъм. Необходими са все пак допълнителни проучвания, а също и нови неинвазивни методи за оценка на функцията на щитовидната жлеза на плода.

Майчиният хипо- или хипертиреоидизъм по време на бременност може да има редица неблагоприятни последици и за майката, и за плода. Хипертония, прееклампсия, сърдечна недостатъчност и тиреотоксикоза са по-чести при хипертиреоидизъм, докато прееклампсията и следродилни хеморагии са по-чести усложнения при хипотиреоидната бременност. И при двете групи може да настъпи спонтанен аборт, интраутеринна ретардация на плода (intrauterine growth retardation – IUGR), недоносеност на новороденото и ниско тегло при раждане. По-ниските стойности на IQ са усложнение при медикаментозно нерегулирания хипотиреоидизъм [1, 2].

Над 90% от хипо- и хипертиреоидизъмът по време на бременност са с автоимунна етиология. TSH рецепторните антитела (TRAK), антитиреоидните лекарства (antithyroid drugs – ATD) и йодът преминават през плацентата към плода. Следователно плодът също може да стане пациент. Феталната гуша е почти изцяло последица от автоимунното разстройство на майката [3]. Мониторинг на растежа на плода, сърдечната честота (тахикардията е късен признак на фетален хипертиреоидизъм), костно съзряване и размера на щитовидната жлеза на плода чрез ултразвук, са важни, но това все още са косвени параметри в оценката на феталната щитовидна дисфункция [4].

Целта на проучването е да свърже концентрациите на феталния щитовиден хормон с феталните параметри от ултразвуковото изследване (фетална биометрия, сърдечна честота, морфология), а също и с концентрацията на майчините тиреоидни хормони, майчините щитовидни антитела и дозата на лекарствата в терапията на бременните жени с хипо- или хипертиреоидизъм, лекувани за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза (AITD).

Пациенти и методи

Проспективно кохортно проучване беше проведено между 2001 и 2011 г. в Американския академичен висш референтен център.

Кордоцентеза

T4 (fT4) и фетален TSH се измерват чрез вземане на кръвна проба от пъпната връв. Средната гестационна седмица (ГС), в която е извършена кордоцентеза, е 27,6, а стандартното отклонение (SD) е 6 +/- 3,1. Интервенциите са минали без усложнения.

Основни изходни мерки

  1. Фетални – fT4, TSH, ултразвукови параметри(морфология, биометрия, сърдечен ритъм)
  2. Майчини – fT4,TSH, доза на ATD и автотиреоидни антитела срещу тиреоидната пероксидаза и TRAK

Всички параметри бяха определени едновременно само между 22 и 33 ГС .

Това проучване е одобрено от Комитета по етика за биомедицински изследвания при хора и от Комитета за преглед на Медицински университет в Белград и се провежда при спазване на сръбското законодателство. Всеки пациент беше напълно информиран относно процедурите и методите на изследването и трябваше да подпише съгласието си, преди да бъде включен в самото проучване. Допълнително трябваше да бъде подписано и съгласие за кордоцентеза.

Изследваната популация включва 83 бременни жени; 38 жени са били лекувани за автоимунен хипертиреоидизъм и 25 за автоимунен хипотиреоидизъм. Двадесет жени с еутиреоидна жлеза с неусложнена бременност са на възраст над 35 години и представляват контролната група. Диагнозата на хипотиреоидните майки е автоимунна хроничен тиреоидит на Хашимото. Три от тях бяха в ремисия след предишно лечение на болестта на Грейвс и станаха хипотиреоиди преди бременност. Осемдесет и пет пациенти започнаха проучване и двама отпаднаха.

Критерии за включване

Всички пациенти трябваше да бъдат с диагноза и лекувани за автоимунен хипер- или хипотиреоидизъм от ендокринолог на базата на клинични и лабораторни изследвания и ултразвуково изследване на щитовидната жлеза. Всички жени трябваше да са положителни за едното и/или двете щитовидни антитела при влизане в проучването. Пациенти с AITD бяха включени в проучването през първата половина на бременността, но не и по-късно от 20 ГС. Двадесетте еутиреоидни бременни жени в контролната група са претърпели кордоцентеза поради възрастта си.

Критерии за изключване

Пациенти с хронични заболявания, с изключение на заболявания на щитовидната жлеза, бяха изключени от проучването. Индуцираните от бременността заболявания не са били част от критериите за изключване. Майки с гестационен диабет и с индуцирана от бременността хипертония не са изключени от проучването. Всички пациенти, чиито бременности са резултат на асистирани репродуктивни технологии, бяха изключени от проучването. Майки с фетуси, при които при кордоцентезата бяха диагностицирани фетални хромозомни аномалии, също бяха изключени от проучването.

Проследяване на пациента

Измервани са майчините T4, TSH, анти-TPO и TRAK веднъж на 2 месеца, докато от 24 ГС нататък измерванията се извършват ежемесечно. За майки с хипотиреоидна жлеза дозата на fТ4 се титрува, за да се поддържа серумна концентрация на TSH < 2,5 IU / ml през първия триместър и по-малко от 3 IU / ml през втория и третия триместър. За майки с хипертиреоидна жлеза,терапията беше коригирана, за да поддържа fT4 към горна граница на референтните стойности при небременни или с до 10% отгоре. По същото време стойността на TSH се поддържа към долна граница на референтните стойности за небременни или по-ниска [5].

Поради високото трансплацентарно преминаване на пропилтиоурацил (PTU), фетусите с висок fT4 могат да бъдат ефективно лекувани чрез PTU, даван на майката. В това проучване са лекувани фетуси с висок fT4 чрез увеличаване на дозата на PTU, ако майката е принадлежала към хипертиреоидната група или чрез въвеждане на PTU и добавяне към T4 терапията, ако майката е била от хипотиреоидната група. Комбинираната терапия позволява на майката и на плода да държат еутиреоидно състояние.

Тестове на щитовидната жлеза за новородени

След ражданията бе взета кръв от пъпната връв за измерване на стойностите на fT4 и кръв от петата за извършване на неонатален скринингов тест на 5-дневна възраст (горна граница на TSH – 10 IU/ml).

Измерване на хормона (лабораторни анализи)

TSH беше измерен с помощта на флуороимуноанализ – търговски комплект DELFIA – hTSH. Референтните стойности бяха: 0.63– 4.19 IU / ml; вариация между тестовете 2.6%; вариация в рамките на теста 2,1%; чувствителност 0,005 IU / ml. FT4 е измерен чрез флуороимуноанализ (търговски комплект DELFIA); диапазонът на нормалните стойности беше 9,8 – 22,8 pmol / литър; вариация между тестовете 4%; вариация в рамките на теста 3%; и чувствителност 2 pmol / литър.

Антителата към TPO бяха измерени с помощта на електрохимилуминесцентен имуноанализ (търговски комплект ECLIA; Roche Diagnostics GmBH, Базел, Швейцария); диапазонът на нормалните стойности беше 5–34 IU / ml; вариация между тестовете 4.2%; и вариация в рамките на теста 4.3%.

Антителата към TRAK се измерват с помощта на анти-TSH рецептор. Бърз ELISA IgG тест комплект (EUROIMMUN, Германия); диапазонът на нормалните стойности беше 0,16 –1,7 IU / литър; вариация в рамките на теста 3,9%; и вариация между тестовете 7.6%.

Установени са нормални граници за фетален fT4 и фетален TSH от референтния диапазон в диаграмите на Торп-Бийстън от 1996 г. [6] и 1991 г. [7]. Нанесени са измерваните индивидуални фетални стойности на диаграмите.

Нормалните граници на фигури 2 и 3 са възпроизведени от референтен диапазон в диаграми на Торп-Бийстън; координатите бяха определя се в средната точка на всяка седмица за 5-ти и 95-ти процентили. Феталните хормони на щитовидната жлеза за 5-ти и 95-ти процентили за WG, обозначени като нормални, са:
fT4/TSH, 22 ГС, 2.41–7.24/1.48–8.93; 23 ГС, 3.44–9.48/1.69–9.34; 24 ГС, 3.79–10/1.89–9.5; 25 ГС, 4.31–10.77/1.93–9.66; 26 ГС, 4.82–11.72/2.09–9.9; 27 ГС, 5.34–12.68/2.21–10.14; 28 ГС, 6.03–13.44/2.33–10.33; 29 ГС, 6.72–14.48/2.53–10.63; 30 ГС, 7.41–15.34/2.57–10.79; 31 ГС, 8.1–16.55/2.65–11.03; 32 ГС, 8.79–17.75/2.81–11.27; and 33 ГС, 9.48–18.96/2.89–11.43 pmol/liter/μIU/ml.

Концентрацията на фетален свободен тироксин (fT4) при бременни жени с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза MedGuide.bg Медицинският пътеводител 💉  Проучвания
Фигура 2 – Фетален fT4 иTSH при хипертиреоидните майки. A, Фетален fT4; B, Фетале TSH. Серия 1, Измерена конц. на феталните хормони; Серия 2 и 3, долна и горна граница според ГС
Концентрацията на фетален свободен тироксин (fT4) при бременни жени с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза MedGuide.bg Медицинският пътеводител 💉  Проучвания
Фигура 3 – Фетален fT4 иTSH при хипортиреоидните майки. A, Фетален fT4; B, Фетале TSH. Серия 1, Измерена конц. на феталните хормони; Серия 2 и 3, долна и горна граница според ГС

Статистическият анализ беше извършен с помощта на стандартен софтуер пакет SPSS (SPSS Inc., Чикаго, Илинойс). Имаше една двойна бременност в проучването. Като се има предвид, че и двамата близнаци са имали висок fT4 и двамата новородени близнаци са били еутиреоидни се изчислява като едно зачеване (плод) с висок fT4 и едно раждане, което е еутиреоидно. За установяване на корелацията между феталния fT4 и феталния TSH и между феталния fT4 и TSH при майката, коефициентът на Спиърман Spearman беше използван. Всички параметри на ултразвукова фетална биометрия,изразени в процентили, са сравнени между групите и между еутиреоидите и плодовете с висок и нисък fT4 (Kruskal-Wallis ANOVA). Честотата на IUGR между плодовете от различните групи,а също и между еутиреоидни фетуси и фетусите с високо и ниско ниво на fT4 беше сравнена. Съотношението между стандартизираните стойности на феталния fT4 и стандартизираните параметри на ултразвуковата биометрията по време на кордоцентезата се определя от коефициента на Spearman’s за корелация на ранга. Методът за стандартизация е, че всяка стойност fT4 и всеки ултразвуков параметър се разделят на броя гестационни седмици и полученото се умножава по 100.

Стандартизацията беше извършена, тъй като беше регистрирана положителна корелация между растежа на плода и феталния fT4 при плодовете, чиито майки принадлежали към еутиреоидната група. На следващата фаза от статистиката, когато параметрите на феталния fT4 /ултразвук са свързани при жени с AITD методът на стандартизация е коригиран за преодоляване влиянието на тази съществуваща физиологична корелация. Корелацията на феталния fT4 и феталния TSH с дозата на майката антитиреоидното лекарство се извършва чрез точен тест на Fisher’s. Концентрацията на майчините антитела при плодове с висок, нормален и нисък fT4 е сравнен от Kruskall-Wallis ANOVA за непараметрични данни.

Резултати

Клиничните характеристики на жените, включени в проучването са представени в таблици 1 и 2.

ГрупаnГодиниfT4 (pmol/l)НормаfT4 (n)TSH(IU/l)Нормално TSH(n)TRAK + (n)TPO+(n)Взимащи терапия (n)
Хипертиреоидни3829.68± 4.1316.17± 6.65320.85 ± 0.98 16332638
Хипотиреоидни2530.28± 5.112.71± 2.96251.64 ± 0.77 24111825
Контроли2036.42± 1.4513.71± 1.50202.21 ± 0.61 20000
ГрупаСтатусnfT4TSHДоза
Хипертиреоидни майкиЕутиреоидни1613.32 ± 3.20 1.8 ± 0.74 121.7 ± 74.9
Субклинични хипертиреоидни1715.54 ± 4.610.13 ± 0.17126.5 ± 53.4
Хипертиреоидни528.88 ± 6.92 0.07 ± 0.09 85.0 ± 33.5
Хипотиреоидни0
Хипотиреоидни майкиЕутиреоидни2412.41 ± 2.59 1.70 ± 0.72120.83 ± 49.82
Субклинични хипертиреоидни120.00 0.15 75.00
Хипертиреоидни0
Хипотиреоидни0

Концентрация на fT4 в плода в проби от пъпна кръв

Повече от половината (55,2%) от плодовете от майки с AITD имаха концентрации на fT4 извън нормалния обхват. Честотата на анормален фетален fT4 е значително по-висока при бременни майки с AITD в сравнение с майки с еутиреоидна жлеза (Фиг. 1А). Фетусите с fT4 извън нормалните граници бяха по-често между 22 и 28 ГС, отколкото между 29 и 33РГ както при хипертиреоидни, така и при хипотиреоидни майки групи (фиг. 1Б), но статистическата значимост не е билафдостигнати, може би поради малкия размер на пробата.

Концентрацията на фетален свободен тироксин (fT4) при бременни жени с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза MedGuide.bg Медицинският пътеводител 💉  Проучвания
Фигура 1 – A, Брой фетуси с нормални, високи и ниски fT4 при изследваните бременни жени. B, Процент фетуси с нормални, високи и ниски fT4 в 22 до 28 и в 29 до 33 ГСпри изследваните бременни жени.

Общо 48,3% от плодовете на хипертиреоидни майки имат висок fT4, докато 6,9% имат ниски стойности на fT4. В групата на хипотиреоидни майки, 60% от фетусите са имали високи fT4 стойности. Всички концентрации на фетален fT4 и фетален TSH при бременни майки с хипертиреоидна жлеза са представени на фиг. 2. Всички фетални концентрации на fT4 и фетални TSH при хипотиреоидни бременни майки са представени на фиг. 3.

Не е установена корелация между феталния TSH и феталния fT4. При майки с AITD, TSH и фетален fT4 се оказват в значителна отрицателна корелация (Фиг. 4). Разпределението на честотите на плодовете с високи и нормални стойности на fT4 не се различава значително между групи майки с AITD с TSH 0 – 0,6, TSH 0,6 -1, TSH 1–2,TSH 2–3 и TSH 3–4 mIU/литър.

Концентрацията на фетален свободен тироксин (fT4) при бременни жени с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза MedGuide.bg Медицинският пътеводител 💉  Проучвания
Фигура 4 – Корелация между майчини TSH и фетален fT4 при хипо- и хипертиреоидни майки.

Ултразвукови параметри на плода

Параметрите на феталната биометрия в процентили не се различават значително между плодовете с нормални, високи,и нисък fT4 (Kruskal-Wallis) (табл.3). Няма връзка между стандартизирани стойности на fT4 в кръвта от пъпната връв и параметрите на ултразвукова биометрия – бипариетален диаметър, обиколка на главата, обиколка на корема и дължината на бедрената кост.

Ултразвукови параметриФетално fT4nXSDМинимумМаксимумKruskal-WallisP
Бипариетален диаметър Нормален4537.12 24.02 185
Висок3637.94 23.08 6850.226 0.893
Нисък40.00 14.14 3050>0.05
Обиколка на главатаНормален4524.79 14.35 165
Висок3629.43 18.31 6761.048 0.592
Нисък48.00 41.01 1977>0.05
Обиколка на корема Нормален4542.73 22.88 398
Висок3638.30 25.71 5941.986 0.370
Нисък46.50 27.57 2766>0.05
Дължина на бедрена кост Нормален4544.65 21.52 395
Висок3642.19 22.80 9891.281 0.527
Нисък59.50 13.43 5069>0.05

Честотата на IUGR не се различава значително между изследваните групи бременни жени или между фетусите с нормален, висок и нисък fT4 концентрации. При хипертиреоидните майки имаше четири плода с IUGR (13,8%), докато при майките хипотиреоиди – един плод е имал IUGR (6,7%) и не е имало IUGR в еутиреоидната група. Два от пет плода с ограничен растеж са имали нормална концентрация на fT4, а три са имали високи концентрации на fT4.

Фетално състояние на щитовидната жлеза и антитиреоидни антитела при майката

За по-нататъшни статистически анализи, както майките с хипертиреоидна, така и хипотиреоидната жлеза са разделени на четири подгрупи според комбинацията от антитела на щитовидната жлеза: TPO и TRAK положителни (60% от хипертиреоидните срещу 40% от хипотиреоидните майки); TPO и TRAK отрицателни (5% от хипертиреоидната срещу 24% от хипотиреоидните бременни жени); само TPO положителен (7% от хипертиреоидната срещу 32% от хипотиреоидните жени); и само TRAK положителен (26% от хипертиреоидните срещу 4% от хипотиреоидните жени). Осем от 63 жени са били положителни за антитела на щитовидната жлеза при влизане в проучването и са станали отрицателни по време на кордоцентезата.

При хипертиреоидни бременни жени разпределението на честотите на плода с нормален, висок и нисък fT4 не се различава значително в подгрупите на антителата. При майките с хипотиреоидна жлеза обаче, ако са налице и двете антитела на щитовидната жлеза, честотата на плодовете с висок fT4 е значително по-висока, докато ако и двете щитовидни антитела липсват, честотата на плодовете с нормален fT4 е значително по-висока. Ако майката е била положителна само за TPO, фетусите са имали нормален или висок fT4 с подобна честота (Таблица 4).

 Хипертиреоидни майки    Хипотиреоидни майки    
СборTPO+TRAK+TPO+/TRAK+TPO-/TRAK-СборTPO+TRAK+TPO+/TRAK+TPO-/TRAK-
Нормален fT4 1815111103115
Висок fT4 1825101155091
Нисък fT4 2002000000
Сбор384102322581106

Фетално състояние на щитовидната жлеза и доза ATD

Феталната концентрация на fT4 и дневната доза PTU не корелират значително. Средната доза PTU на ден при бременни майки не се различава значително при плодовете с нормален, висок и нисък fT4. Максималната доза PTU на ден е 300 mg.

При майки с хипотиреоидна жлеза, феталният fT4 и дозата левотироксин (LT4) не показват значима корелация.

Резултати от бременността

Раждания

Имаше три преждевременни раждания при майки с хипертиреоидна жлеза – две бяха вагинални (в 31-ва и 37-та ГС), а едно беше със секцио в 35-та РГ. Тридесет и пет жени с хипертиреоидна жлеза, родили е термин, 28 чрез вагинално раждане и седем чрез цезарово сечение. При майки с хипотиреоидна жлеза не са настъпили преждевременни раждания; 25 жени с хипотиреоидна жлеза, родили в термин, 15 вагинално и 10 чрез цезарово сечение. Две еутиреоидни жени са имали преждевременно раждане; единото в 36-та ГС вагинално, а другото в 37-та ГС чрез цезарово сечение. От 18 раждания в термин при жени с еутиреоидна жлеза, 13 са били вагинални, а пет са били чрез цезарово сечение.

Тестове за щитовидна жлеза при новородени

Всички плодове с нормален fT4 (n = 45) са имали нормални неонатални тестове на щитовидната жлеза. Два фетуса, лекувани за нисък fT4, както и 34 от 35 фетуса, лекувани за висок fT4, са имали нормални неонатални тестове на щитовидната жлеза. Един лекуван хипертиреоиден плод от хипертиреоидна майка също е бил хипертиреоиден след раждането. Тази бременност имаше многобройни усложнения поради хипертонията на майката.

Дискусия

Първото и най-стряскащо откритие в това проучване е, че лекуваните жени с AITD са имали много висока честота на анормални фетални концентрации на fT4 между 22 и 33 WG. В групата на бременни майки с хипертиреоидна жлеза 48,3% от всички плодове са имали високи концентрации на fT4. Предишни проучвания показват, че неонатален хипертиреоидизъм е налице при 9-10% жени с болест на Грейвс след раждането [8]. В сравнение с публикувани данни, отнасящи се до неонатален хипертиреоидизъм, нашето проучване показва, че концентрациите на fT4, по-високи от нормалните, са от 5 до 10 пъти по-често регистрирани във феталния период, отколкото в неонаталния период. В повечето случаи бременността е свързана с прогресивно намаляване на автоимунната активност, което води до ремисия на болестта на Грейвс и намаляване на нивата на щитовидните антитела [9, 10]. Тъй като феталното и майчиното заболяване на щитовидната жлеза имат една и съща патогенеза, феталната дисфункция на щитовидната жлеза може също да регресира в късните седмици на бременността [11].

Доколкото ни е известно, това е първият доклад за висок фетален fT4 от хипотиреоидни майки. Няма други проучвания върху fT4 от пъпна кръв при фетуси на хипотиреоиди майки за сравнение. Шестгодишно проучване при 250 доносени новородени от хипотиреоидни майки установи, че 44,7% от новородените имат серумни нива на fT4, по-високи от 95-ия процентил от контролите. Теглото при раждане и обиколката на главата са значително по-ниски, отколкото при контролите, което е функция, която обикновено се среща при новородени с хипертиреоидна жлеза. Тези автори заключават, че са необходими допълнителни проучвания за определяне на механизма, който може да наруши феталната тиреоидно-хипофизна ос и феталния растеж [12].

Феталният TSH не се потиска от високи концентрации на fT4 в плода. Във физиологичните условия нивата на фетален TSH остават по-високи от тези на майката през цялата бременност и могат да отразяват по-високата зададена точка за регулиране на обратната връзка или да отразят незрялост на феталната обратна връзка [13].

Според наличните данни майчините антитела са свързани с фетална дисфункция на щитовидната жлеза [14]. Действието на TRAK върху феталната щитовидна жлеза е подобно на действието при майката [14]. Нашите данни обаче разкриват, че фетусите на хипотиреоидните майки също могат да имат висок fT4 в присъствието само на TPO антитела.

Съгласно насоките за клинична практика се препоръчва внимателно проследяване на майчините нива на fT4 и TSH, анализ на антителата на майката и ултразвук на плода като важни за оценка на благосъстоянието на плода при бременности, усложнени с болестта на Грейвс [5].

Нашите резултати относно ултразвуковата биометрия и сърдечната честота на плода, които са били в нормални граници, показват, че тези параметри може да не са достатъчно чувствителни, за да открият леко до умерено повишаване на феталните концентрации на fT4.

Според отрицателната корелация между феталния fT4 и майчиния TSH, записан в нашето проучване, майчиният TSH, като най-чувствителният параметър на майчиния статус на щитовидната жлеза, може да бъде важен фактор, определящ феталните нива на fT4. Разпределението на честотите за хипертиреоидни и еутиреоидни фетуси обаче е сходно в нормалните граници на майчиния TSH (0–3 mIU / литър), което показва, че майчиният TSH действа като важен фактор, но не и единствен фактор, влияещ върху феталните концентрации на fT4 . С други думи, трудно е да се установи диапазонът на TSH при майката, който корелира предимно с нормалния фетален fT4.

Наличието или отсъствието на TRAK и TPO антитела при хипотиреоидни майки може да означава по-голяма вероятност за плода да има високи или нормални концентрации на fT4. Ако майките с хипертиреоидна жлеза са TPO отрицателни, колкото по-висока е концентрацията на TRAK при майката, толкова по-голям е рискът плодът да има висок fT4. Такива факти приписват определена прогностична стойност на измерванията на антителата.

Според указанията вземането на проби от пъпна кръв се взема предвид само ако диагнозата на фетално заболяване не е достатъчно сигурна от клиничните данни или ако получената информация би променила лечението [5, 15, 16]. Това е най-точният, но инвазивен метод и изисква специално образование и опит. Кордоцентезата в нашето проучване имаше за цел да определи възможно най-точно феталния статус на щитовидната жлеза, така че майката да може да бъде лекувана възможно най-рано, за да може да се подобри функцията на щитовидната жлеза на плода. Лечението на висок фетален fT4 (което е доказано като преобладаващо откритие в нашето проучване) чрез прилагане или коригиране на ATD, дадено на майката, е ефективно и безопасно, ако се извършва от специализирани екипи с богат опит в перинаталната грижа [17]. Според препоръките за вродена надбъбречна хиперплазия [18], пренаталната терапия продължава да се разглежда като експериментална. Препоръчва се пренаталната терапия да се провежда чрез протоколи, създадени индивидуално и одобрени от институционалните съвети за преглед в центровете, способни да събират данни за резултатите на достатъчно голям брой пациенти, така че рисковете и ползите от това лечение да могат да бъдат дефинирани по-точно. Поради тази причина имахме всички необходими одобрения от Институционалния съвет по етика и преглед и информирано съгласие от пациентите. Всички подобни процедури, насочени към диагностика и лечение на евентуално фетално разстройство на щитовидната жлеза, са проведени в контекста на клиничното проучване. Има все по-голям списък с публикации, отнасящи се до ултразвуковото измерване на феталната щитовидна жлеза като важен инструмент за откриване на фетална тиреоидна дисфункция. Следователно измерването на щитовидната жлеза на плода също стана част от клиничните насоки, но не го направихме за това проучване [16, 19].

Въпреки че майките бяха по-възрастни, не открихме никакви хромозомни аномалии в контролната група. Хроничните заболявания преди зачеването, феталните хромозомни аномалии и последващи спонтанни аборти, гестационен диабет и хипертония, предизвикана от бременност, се появяват с по-голяма честота при бременности в по-напреднала възраст. Като се има предвид, че първите две изброени условия са част от критериите за изключване и последните две явни последици главно след 30 ГС, влиянието на възрастта върху основните параметри на резултата може да се счита за незначително.

Силата на това проучване беше, че състоянието на щитовидната жлеза на плода се оценява при всички бременни майки с AITD. Има някои ограничения на изследването. Съществуват определени трудности при оценката на състоянието на щитовидната жлеза на плода. Диагностичната точност на TSH не е толкова значима във феталния живот, колкото при възрастни; общите концентрации на Т4 са силно повлияни от тироксин свързващия глобулин и съзряването на черния дроб; за оценка на общия статус на щитовидната жлеза е използван само един тест, т.е. fT4, който като едноетапен имуноанализ има съществени ограничения; и се сблъскахме със значителни трудности при получаването и възпроизвеждането на нормални референтни граници за щитовидните хормони във феталния живот. Референтният диапазон за състоянието на щитовидната жлеза на развиващия се плод, базиран на по-голям брой случаи, би дал по-добра надеждност. В крайна сметка, след като пациентите бяха подкласифицирани в подгрупи според вида на антителата, броят на пациентите за статистически анализ беше доста малък. Освен това вариабилността на концентрациите на антителата е висока, така че за по-точен корелативен анализ е необходим по-голям брой пациенти.

Заключение

Това проучване показва, че високите фетални нива на fT4, измерени чрез кордоцентеза, са неочаквано чести при жени с AITD, включително автоимунен хипо- и хипертиреоидизъм при майката. Необходими са допълнителни дългосрочни проучвания на резултатите, особено тези, които използват неинвазивни методи за оценка на функцията на щитовидната жлеза на плода и оценка на общото здравословно състояние на тези деца в дългосрочен план.

  • Калина Трифонова Стоянова, Медицински Университет – София
  • Петър Пламенов Гацов, Медицински Университет – София
  • Дата на публикуване: 30.11.2020г.

Източници на следващата страница.

Средно: 5 / 5. Гласували: 3

Все още няма оценка.

  • 17
    Споделяния

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари

Подобни публикации

0
Споделете мнение, коментирайте..x
()
x

Регистрирайте се в

Медицинският пътеводител - MedGuide.bg

blank

За работещи и учещи в сферата на здравеопазването.

Напълно безплатно!