Меню Затваряне
🏥 Кл. случаи

Инфекциозни болести: 22-годишна наркоманка е приета в болница с болка в левия крак

Жена на 22 години е приета в болница с болка в левия крак. Тя употребява интравенозни наркотици, които инжектира в горни крайници и слабината област. Левият й крак е подут и болезнен от една седмица. Тя има две предишни хоспитализации последните шест месеца, веднъж заради предозиране с хероин и веднъж поради инфекция на левия горен крайник. Пуши по 20 цигари дневно и пие до 1000мл. алкохол на седмица.

Преглед

Ритмична сърдечна дейност без добавени шумове с пулс 84 у/мин. Кръвно налягане – 124/74 mmHg. Телесната й температура е 37.2°С. Респираторната система е без патологична находка. Лявата подбедрица е подута и болезнена. Има пункционни рани двустранно в слабината област, но без данни за възпаление.

Изследвания

Показател Резултати Норма
Хемоглобин 12.0 g/dL 11.7–15.7
Левкоцити 10.8x10^9 /L 3.5–11.0
Тромбоцити 154x10^9 /L 150–440
Натрий 137 mmol/L 135–145
Калий 3.8 mmol/L 3.5–5.0
Урея 3.7 mmol/L 2.5–6.7
Креатинин 74 μmol/L 70–120

Ултразвук на ляв долен крайник: венозна тромбоза, простираща се в лявата феморална вена.

Инфекциозни болести: 22-годишна наркоманка е приета в болница с болка в левия крак MedGuide.bg Медицинският пътеводител 🏥 Кл. случаи
Copyright bmj.com

Въпреки затруднения достъп, се поставя венозен път в лявата ръка и се провежда лечение със субкутанен нискомолекулярен хепарин, интравенозни витамини и бензодиазепини, както и метадонова терапия. На четвъртия ден след постъпването състоянието на болната се влошава.

Допълнителен преглед

Пулс – 112 у/мин. Кръвното налягане е 88/50mmHg, въпреки че пациентката изглежда топла и добре перфузирана. Дихателната честота е 18/мин, централното венозно налягане не е повишено, няма нови сърдечни шумове и сатурацията на кислород е 97%. Телесната й температура е 37,6°С.

Допълнителни изследвания

Показател Резултати Норма
Хемоглобин 11.4 g/dL 11.7–15.7
Левкоцити 18.8x10^9 /L 3.5–11.0
Тромбоцити 197x10^9 /L 150–440
Натрий 131 mmol/L 135–145
Калий 4.4 mmol/L 3.5–5.0
Урея 3.9 mmol/L 2.5–6.7
Креатинин 79 µmol/L 70–120
CRP 210 mg/L под 10

Въпроси

  • Каква е вероятната диагноза?

Отговори

Първоначалната диагноза е дълбока венозна тромбоза. Това усложнение не е рядко при венозните наркомании и може да е асоциирано със сепсис, въпреки че няма данни за това по време на първоначалното изследване. Проведено е лечение на тромбозата, алкохолното отнемане и опиоидната зависимост.

Има редица възможни причини за влошаването на състоянието й. Дълбоката венозна тромбоза е предпоставка за белодробен тромбемболизъм, но нормалната дихателна честота, липсата на повишено централно налягане и нормалната сатурация правят тази диагноза малко вероятна. Като венозен наркоман, тя може и да е взела допълнителни наркотици, въпреки вътреболничното й наблюдение.

Тахикардията и ниското венозно налягане предполагат възможна хеморагия, предизвикана от антикоагулантите. Високото CRP, левкоцитния брой и електролитните промени, обаче, в топъл и добре перфузиран пациент сочат към вероятен сепсис. При анамнеза за злоупотреба с венозни наркотици се мисли за инфекциозен ендокардит, най-вече в дясната сърдечна половина, което го прави по-труден за диагностициране. Белодробни абсцеси в следствие на септични емболи са друга вероятна диагноза при венозните наркомани с дълбока венозна тромбоза и следва да се направи рентгенография на гръдния кош, въпреки че липсата на респираторна симптоматика е в противоречие. В този случай венозният път е оставен несменен по-дълго време поради трудния достъп и се е инфектирал. Абокатите трябва да бъдат преглеждани всеки ден, сменяни редовно и сваляни възможно най-рано. Предишните хоспитализации повдигат въпроса за инфекция с метицилин-резистентни стафилококи (MRSA). В този случай MRSA са изолирани в кръвната култура и са лекувани успешно с ванкомицин.

При изписване пациентката е оставена на антикоагулантна терапия. Варфаринът поставя затруднения поради неточната дозировка, нужния проследяващ контрол на терапията и честото вземане на кръвни проби. Решено е да се продължи амбулаторно лечение със субкутанен хепарин в продължение на 6 седмици.

Ключови точки

  • Пациентите, ползващи интравенозни наркотици, имат затруднен венозен достъп и трудно се взимат кръвни проби за лабораторни изследвания (ПКК)
  • Интравенозните пътища трябва редовно да се сменят и да бъдат махнати възможно най-рано.

Марина Каменова Колчева, Медицински Университет – София

Източници на следващата страница.

Print Friendly, PDF & Email

Средно: 5 / 5. Оценки: 1

Все още няма оценка.

Коментари

Подобни публикации

Присъединете се към

Клуб MedGuide.bg