31-годишна жена се оплаква от коремни болки и чувство на подуване, които са персестирали през последните 6 години. Съобщава за редуващи се периоди на запек и периоди на често изхождане до 4 пъти на ден. След използването на лаксативи за предизвикване на позиви за дефекация, намалявала болката, която се появялава в двете илиачни ямки. Споделя да е имала подобни проблеми, когато е била на 17, които са били причина да отсъства от училище. Болките често се отключват след консумация на цитрусови плодове, някои зеленчуци и житни продукти. Опитала е да изключи тези елементи от диетата си, което е довело до временно подобряване на симптомите, но не и до тяхното изчезване. Една година по-рано е прегледана в гастроентерологична клиника и й е била направена сигмоидоскопия, която не показала патология. Пациентката съобщава, че процедурата е довела до дискомфорт и поява на абдоминална болка. Жената се притеснява от продължителната болка и не желае следващо ендоскопско изследване.

Пациентката съобщава за повтарящи се епизоди на главоболие, което е диагностицирано като мигрена. Също така, споменава, че менструалният й цикъл е нередовен и придружаван от силни менструални болки. Тя е непушач и не употребява алкохол. Баба й е починала от карцином на дебелото черво на 64-годишна възраст. Родителите й са живи и здрави. Работи като секретарка.

Преглед

При прегледа не се установяват отклонения във функцията на сърдечно-съдовата и дихателната системи. Колонът в лявата илиячна ямка е палпируем.

Изследвания

Въпроси

• Каква е най-вероятната диагноза?
• Какви изследвания е редно да се направят?

Отговори

Характеристика на болката, липсата на физикална находка, нормалната сигмоидоскопия и болката по време на изследването предполагат диагнозата да е синдром на раздразненото дебело черво (IBS – irritable bowel syndrome). Синдромът е често епизодичен с различни периоди на обостряне и ремисия. Периодите на честа дефекация се редуват с периоди на запек. Периодите на обостряне често се асоциират със стрес. При синдром на раздразненото дебело черво е характерно в анамнезата да има придружаващи заболявания като мигрена и нередовен менструален цикъл. По принцип при пациенти под 40-годишна възраст с оплаквания от 6 години се поставя диагнозата и се започва лечение, но при този случай фамилната история за карцином на дебелото черво налага поставянето на фамилна аденоматозна полипоза като диференциална диагноза. Фамилната история, обстоятелствата около смъртта на бабата и чувствата на пациентката спрямо ситуацията трябва да се изследват допълнително. Притеснението покрай семейните събития може също да допринесе към симптомите на пациентка. Ако има живи роднини с фамилна полипоза, е необходимо да се направи допълнително ДНК-изследване, за да се определи кои членове от семейството са в високорисковата група. Ако има съмнения, пациентката трябва да е подготвена за клизма с бариева каша или колоноскопия, за да се изключат други заболявания.

Диагнозата на IBS се поставя след изключването на други значими заболявания като синдром на възпаленото черво, дивертикулна болест или токсичен мегаколон. При пациенти под 40-годишна възраст това се прави на базата на анамнеза, физикално изследване, изследване на пълна кръвна картина и СУЕ. При по-възрастни пациенти е редно да се извършат допълнително сигмоидоскопия, изследване с бариева каша или колоноскопия. Трябва да се изготви ясен план за диагноза и лечение. Симптомите обикновено персистират и могат да се повлияят от спазмолитици или трициклични антидепресанти. Някои пациенти се влияят добре от диета, богата на фибри.

Ключови точки

• Синдром на раздразненото дебело черво е често срещано заболяване и е трудно за лечение.
• Сигмоидоскопия често предизвиква симптоми на IBS.
• Важно е да се обясни на пациента на какви изследвания бива подлаган и да се разяснят характеристиктие на неговото/нейното заболяване.

Виктория Петрова Димитрова, Медицински Университет – София

Източници на слевдащата страница.