Психология

  1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Психология
  4. Стадии на смъртта

Стадии на смъртта


Работата на медицинските специалисти с умиращи пациенти е изключително трудно предизвикателство. В контекста на смъртта, пациентите, техните близки и здравния екип трябва да променят целите си. Докато лечението на остри и хронични заболявания обикновено включва намирането на толерантен път за елиминиране или превенция на даденото състояние, борбата със смъртоносна болест трябва да включва подготовката за смъртта, както и усилия за смекчаване на симптомите. Разбирането на смъртта и мъката осигурява на оказващите я подкрепа за осъществяване специфичните нужди на пациентите, техните близки и останалите членове на здравния екип.

Стадии на смъртта MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Стадии на смъртта
Снимка – Unsplash

След тази глава специалистът ще може:

  • Да опише петте стадия на смъртта, очертани от Elisabeth Kubler-Ross.
  • Да опише различни алтернативни модели за преживяване на смъртта и скръбта, в допълнение с тези въведени от Kubler-Ross
  • Да обясни вътрешния психологически процес, обуславящ поведението на пациента и близките му и да осигури подкрепа на родители, семейства, болногледачи и здравни работници, лице в лице със смъртта.
  • Да очертае стратегиите на различни специалисти за осигуряване координацията на грижите и комуникацията при умиращ пациент

Предназначение на стадиите на смъртта

Най-често използваната система за разбиране процеса на смъртта е въведена от доктор Елизабет Кюблер-Рос в нейната книга от 1969г. ,,За смъртта и умирането’’. Книгата изучава опита със смъртта чрез интервюта с неизлечимо болни пациенти и описва пет етапа на смъртта: отричане, гняв, договаряне, депресия и приемане. Кюблер-Рос и много други изследователи приемат този модел за преживяване не само на смъртта, но и на загуба в различни други ситуации – включително скръб, значителни промени в живота като ампутация на крайник или дори загуба на работа. Макар че етапите често се интерпретират стриктно и се очаква пациентите да преминат през всеки един, Кюблер-Рос отбелязва, че не е напълно съгласна с това. При отделния пациент тези етапи могат да протекат по различен начин или изобщо да не се премине през тях. Този модел, резултат от успешно експериментално изследване, е от самото начало личен и субективен и не трябва да се интерпретира като закон. Етапите дават по-скоро представа за моделите на мислене и поведение, често срещани при заболяванията с висока смъртност, които иначе може да ни се сторят необичайни. Познаването на тези модели може да помогне на здравните работници да проявят съпричастност и разбиране към пациентите, техните семейства и членовете на екипа. В противен случай тези модели могат да предизвикат само объркване и чувство на безсилие.

5-те етапа на смъртта според д-р Елизабет Къблер Рос

Стадии на смъртта MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Д-р Елизабет Къблер Рос, Университет в Цюрих
1926 – 2004

Отричане

Отричането е често срещан защитен механизъм, който използваме, за да предпазим себе си от често разстройващата реалност. Кюблер-Рос отбелязва, че след първичния шок от получаването на фаталната диагноза, пациентите често я отхвърлят. Те могат както директно да отхвърлят диагнозата, така и да я отрекат с грешни тестове или неквалифициран лекар. Могат и просто да избягват темата по време на разговор. Макар отричането завинаги да е вредно, известен период на отричане е съвсем нормален при тежките заболявания и е важен в обработката на такава трудна информация. В някои случаи може да е трудно да се разграничи отричането от липсата на разбиране и затова е много важно неприятните новини да трябва винаги да се представят ясно и директно. Същевременно ако няма индикации, че пациентът наистина не разбира информацията, не е необходимо постоянно да му се подчертава истиността на диагнозата.

От ключово значение е разликата между това пациентът да отрича и да не разбира своята диагноза.

Гняв

Както отбелязва Кюблер-Рос, гневът е често изпитвана емоция сред пациентите. Той може да се проявяви като гняв към медицинските служители за ненавременно предотвратяване на болеста, към членовете на семейството за излагане на рискови фактори или недостатъчна подкрепа, или пък към духовни служители или висши сили заради несправедливостта на диагнозата. Гневът може да бъде и ненасочен и постоянен, да се проявява с лесна избухливост или загуба на търпение. Разпознаването на гнева като естествен отговор може да помогне на осигуряващия здравна грижа и близките да понесат онова, което иначе би ги обидило. Все пак трябва да се погрижат да не отхвърлят критиката като безпочвена и дължаща се изцяло на емоционален дисбаланс.

Гневът не бива да се омаловажава и не бива да се превръща в причина за враждебност.

Преговаряне

То обикновено се проявява, когато пациентите потърсят някакъв начин за контрол над болестта. Преговорите могат да бъдат гласни, вътрешни, могат да бъдат от медицинско, социално и религиозно естество. Предложените от пациента сделки могат да бъдат рационални (като това да се придържат към препоръките за лечение, да приемат помощта на техните болногледачи) или да са по-ирационални (като усилия да успокоят вината, която изпитват и според тях може да е причина за диагнозата). Докато договарянето може да мобилизира по-активно участие на пациентите, оказващият здравна помощ и болногледачите трябва да се погрижат да не подвеждат пациентите с фалшиви надежди. Не е необходимо и многократно да се мъмри поведението при договаряне дори когато е ирационално. Вместо това е по-добре да се обясни на пациента, че не трябва да се възлагат големи надежди на тези преговори със съдбата, за да не се стига до погрешни изводи и очаквания.

Преговорите са последен опит на пациента за контрол над ситуацията. Дори когато са ирационални, те не бива да се съдят строго.

Депресия

Те може би един от най-разбираемите етапите от модела на Кюблер-Рос. Проявява се с очевидни симптоми като тъга, умора и анхедония. Всъщност бавното преминаване през предходните три етапа цели, макар и несъзнателно, именно да предпази пациента от емоционалната болка на този етап. И въпреки че действията на пациента тук могат да бъдат по-лесни за разбиране, те могат да се окажат още по-трудни за приемане в сравнение с предходните етапи. Следователно болногледачите трябва да положат през този етап много повече състрадателност.

Осъзнаването на безсилието въпреки отричането, гнева и опитите за преговор води до депресия. Този етап е най-разбираем, но и най-труден за понасяне.

Приемане

Тук пациентът вече не протестира и не се бори срещу диагнозата, а я приема. Пациентите избират да се фокусират върху радостта през оставащото им време и да размишляват върху спомените си. Практически те започват да се подготвят за смъртта, като често дори уреждат своето погребение, осигуряват финансово или подкрепят емоционално своите близки. Този етап често се представя като последен от етапите на Кюблер-Рос и нещо като крайна цел на преживяването на скръбта, до която пациентът трябва да се доведе преди настъпването на смъртта. Макар болногледачите и осигуряващите здравна грижа да смятат този етап за по-малко емоционално обременяващ, е важно да се помни, че той не е непременно по-здравословен от останалите. Пациентът не е “излекуван” от тъгата си, а просто е способен да я приеме. Както при отричането, гнева, договарянето и депресията причината да разберем този стадий е не толкова да проследим строго предначертана прогресия, а по-скоро да си създадем представа през какво минава пациентът и да си позволим да покажем повече състрадание и разбиране.

Приемането е стадий, в който пациента спира да протестира срещу съдбата си и се връща в реалността. Тъгата все още го съпътства, но вече успява да живее с нея и да се ангажира с околния свят.

Критика към модела на Kubler-Ross

Основните критики към модела на Къблер-Рос и неговите стадии на смъртта се дължат на това, че той е съставен без наличие на достатъчно доказателства и често се прилага твърде стриктно. Къблер-Рос и нейните сътрудници развиват своите идеи, като за целта използат подробни интервюта с над 200 неизлечимо болни пациенти.

По-нови модели

Описаният модел на Кюблер-Рос и неговите стадии на смъртта често е критикуван, тъй като се описва като твърде строг. Описани са и други модели като “Четирите етапа на скръбта на Боуби и Паркс” и “Четирите основни задачи на Уордън за адаптиране към загубата”.

Четирите етапа на скръбта на Bowlby и Parkеs

Боуби и Паркс представят една по-различна теория за скръбта, създадена през 1980г. Тяхната теория е базирана на модела на Кюблер-Рос, но моделът им преминава през 4 фази и тук процесът на скърбене не е праволинеен.

Шок и липса на доверие
Тази първоначална фаза заменя термина ,,отричане’’ от модела на Кюблер-Рос и неговата негативна нотка. В тази фаза реалността се променя, мозъкът реагира на тази стресова ситуация като се вцепенява или не реагира на нея с нея изобщо. С течение на времето информацията се преработва и пациентън може да продължи към следващата фаза.

Търсене и копнеж
Тази фаза е близка до “гнева” и “договарянето”. Пациентът тук се опитва да отмени тази нова действителност и поставя под въпрос причините за нея.

Хаос и отчаяние
Тази фаза е близка до фазата на “депресия” от описания модел на Кюблер-Рос. Пациентът напълно приема новата реалност, като проявява чувства на апатия и депресия.

Възстановяване и лечение
През тази фаза пациентът чувства, че ,,изгражда нова идентичност’’, която е свързана с преодоляването на загубата и придобиване на нов контрол върху съдбата си.

Четирите основни задачи на Worden при адаптирането към загубата

Моделът за скръбта на Уордън не разчита на етапи, а по-скоро заявява, че пациентът трябва да премине през четири “задачи”, за да прекрати своята мъка. Тези задачи не следват точно определен ход. Скърбящият може да работи върху дадена задача периодично, докато тя не бъде завършена. Този модел е по-приложим за справяне с мъката при загуба на близък, но също така и при пациент, изправен пред смъртта.

Приемане на загубата
Първоначално пациентът трудно приема действителността на предстоящата смърт. Обикновено приемането се разглежда като възможност да продължиш напред с подготовката за самата смърт.

Приемане на болката от смъртта
Пациентите могат да чувстват тъга, гняв или объркване. Те преживяват болката от загубата. Задачата е звършена тогава, когато пациентът започне отново да се чувства ,,нормално’’.

Приспособяване към околната среда
На преден план е предстоящата смърт, която кара пациента да загърби други важни в живота неща. За да завърши тази задача, пациентът трябва, доколкото е възмвожно, отново да поеме нормалните си дейности – ходене на работа, хобита, съпружески задължения или това да бъде родител.

Пренасочване на емоционалната енергия
Тази задача обикновено е приложима за хората, изгубили близък човек. Те трябва да пренасочат емоционалната си енергия от загубата на някого, когото са обичали, към ангажиране с нови дейности, носещи удоволствие и нови преживявания.

Клинично значение

Преходът от опита за излекуване на пациента до грижите за него около смъртта е труден. Оказващите здравна помощ понякога чувстват, че ,,работата им е приключила’’, тъй като не могат да излекуват пациента, и престават да се грижат за него. Това поражда у пациентите и техните близки чувството, че с наближаване на смъртта, оказващите здравна грижа ги изоставят. Те често искат насоки за емоционалните и физическите промените, през които премнават. Действия, които са нормална част от процеса на приближаващата смърт – като гняв или отпращане на посетители, могат да разтроят и да объркат близките.

Разбирането стадиите на скръбта позволява на оказащия здравна грижа да осигури подкрепа и насоки по време на процеса на умиране.

Подобряване резултатите на здравния екип

За здравния екип най-трудните пациенти са тези, които са близко до смъртта. Осигуряващите здравни грижи понякога се чувстват така, сякаш ,,работата им е приключила’’, тъй като не могат да излекуват пациента и престават да се грижат за него. Това обаче е времето, през което екипът може да е много полезен, а сестринският персонал на хосписа може да предостави съвети, да осигури комфортна среда, емоционална подкрепа, да окаже състрадание към пациетите и техните семейства. Фармацевтите в хосписа осигуряват навреме походящото медикаментозно лечение, работейки директно с медицинския персонал. Това създва подходяща среда за преминаване през етапите на смъртта. Здравният екип трябва да разбира етапите на скръбта, което позволява на участващите в здравните грижи да осигурят подкрепа и насоки през процеса и отделните стадии на смъртта, да полагат координативни усилия за осъществяване на така необходимата емоционална подкрепа както на пациента, така и на семейството му.

Продължаване на обучението за специалисти

Колин Иванова – Медицински Университет, София

Източници на следващата страница

Оценете:

Средно: 4.6 / 5. Оценки: 13

Все още няма оценка.


Тагове , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 7 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари