Офталмология

  1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Офталмология
  4. Глаукома

Глаукома

  • 14
    Споделяния

Глаукомата е състояние на повишено вътреочно налягане, което може да прогресира до загуба на зрение. Повишеното вътреочно налягане води до характерна находка на папилата на зрителния нерв при фундоскопско изследване и съответна прогресивна загуба на зрение.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Източник – https://medlineplus.gov/ency/article/001620.htm

Въведение

Глаукомата е втората водеща причина за трайна загуба на зрението в САЩ и се среща главно при възрастни хора. Има четири главни категории на глаукома при възрастни:

  • първична откритоъгълна
  • първична закритоъгълна
  • вторична откритоъгълна
  • вторична закритоъгълна

Най-честия тип в САЩ е първичната откритоъгълна глаукома (ПОГ).

Глаукомата се дефинира като придобита загуба на ретинални ганглийни клетки и аксони в оптичния нерв или оптична невропатия. Диагностицира се с характерния вид на диска на оптичния нерв, което кореспондира с прогресивна загуба на зрението. Този модел на периферна загуба на зрение може да се разграничи от други форми на загуба на зрение.

Пациентите с ПОГ са често безсимптомни, докато увредата на зрителния нерв не стане значителна. Въпреки това признаци на ранна глаукома могат да се разпознаят при рутинен очен преглед. За разлика от това, първичната зактитоъгълна глаукома може да се развие остро и да доведе до по-бърз спад в зрението и до корнеален оток, болка, главоболие, замаяност, гадене и повръщане. Вторичната глаукома обикновено корелира с предшестваща очна травма или болестно състояние, предизвикващо повишено вътреочно налягане и свързана оптична невропатия. При този вид глаукома пациентите имат същия тип загуба на зрение като при откритоъгълната глаукома, но нормално вътреочно налягане.

Въпреки че съществуват конгенитална глаукома както и юношески вариант на откритоъгълната глаукома, споменатите преди четири вида обикновено се проявяват при хора над 40 годишна възраст. Причината е свързана с конституционално повишено вътреочно налягане, въпреки че не доказано да има директна причинно-следствена връзка. Възможно е да съществува генетична компонента при развитието на глаукома. Предполага се, че факторите на околната среда също влияят върху развитието на болестта. Понастоящем глаукомата не може да бъде предодвратена или излекувана, но прогресията може да бъде контролирана, за да се избегне по-нататъчна загуба на зрение. Това става чрез медикаментозна терапия, лазерно лечение или оперативна намеса.

Етиология

Откритоъгълна глаукома

Понястоящем точната етиология на глаукомата е неизвестна, но има ясна корелация с повишеното вътреочно налягане при голяма част от ПОГ случаи.

Откритоъгълната глаукома обикновено се манифестира като бавна, безболезнена увреда на оптичния нерв, свързана с неефективна дренажна система на окото. 

При глаукомата, неоттичането на вътреочна течност най-често става във вътрешната стена на Шлемовия канал при юкстаканалируларната трабекулна система. Намаления оток или повишената съпротива се манифестира с постепенно покачване на ВОН и характерна увреда на ганглионния нервен слой на оптичния нерв. Според друга теория повишеното вътреочно налягане предизвиква намален кръвоток към зрителния нерв и исхемична увреда. Във всеки случаи, пациентите с ПОГ имат повишено вътреочно налягане (ВОН), което кореспондира с увредата на зрителния нерв.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Оттичане на вътреочната течност
Copyright Kurzlehrbuch Augenheilkunde Hahn G, ed. 1. Auflage. Stuttgart: Thieme; 2012.

При напредване на болестта се наблюдава бавна загуба на периферното зрение в двете очи и по-нататък – до загуба на централно зрение, ако не се открие на време и не се пристъпи към лечение.

Поради този ход на болестта пациентът обикновено не забелязва загуба в зрението си, докато не се засегне централното зрение.

Има няколко специфични подтипа на откритоъгълната глаукома – ювенилна откритоъгъкна глаукома и глаукома с ниско/нормално налягане.

  • Ювенилната откритоъгълна глаукома засяга пациенти между 5-35 години. Нетипична е и обикновено се открива при напреднал процес, заради ранното, но постепенно увеличаващо се ВОН. Пациентите обикновено имат налягане около 30mm Hg. Смята се, че ювенилната откритоъгълна глаукома има същия механизъм като ПОЪГ.
  • Глаукома с ниско или нормално налягане (нормотензивна глаукома) наподобява ПОГ по характерния вид на диска на зрителния нерв (ДЗН) и периферната загуба на зрение, но ВОН е под 21mm Hg.  Теориите включват необичайно чувствителен към налягането оптичен нерв или периодична исхемична промяна поради атеросклероза/съдова недостатъчност. Изглежда, че се придружава от по-голяма честота на вазоспастични нарушения като мигрена, феномен на Рейно, автоимунни заболявания, исхемични съдови заболявания и коагулопатии, наблюдавани при тези пациенти, което може да предполага, че съдовият авторегулаторен дефект играе роля в патогенезата на заболяването. Нормалното напрежение също има тенденция да има по-голяма честота на кръвоизливи в слоя на нервните влакна и невроретиналния пръстен, който е по-тънък отдолу и инферотемпорално от тези с отворен ъгъл. Дефектите на зрителното поле са по-фокусни, по-дълбоки и по-близки до фиксирането, отколкото класическия дъгообразен скотомен модел в отворен ъгъл.

Закритоъгълна глаукома

Закритоъгълната глаукома е състояние, което може да изисква спешна намеса.

Това се случва, когато дренажната система на окото се блокира внезапно поради затварянето на ъгъла, образуван между роговицата и ириса. Обикновено това се случва поради свързано с възрастта задебеляване на лещата, което води до постепенно изтласкване на ириса напред. Този напред изместен ирис, особено ако е придружен от естествена анатомична вариация на по-малък камерен ъгъл (виж картинката по-горе), както се установява при далекогледи или при определени етнически групи, позволява по-лесното запушване на изходящия тракт. Обикновено запушването се случва при внезапно разширяване на зеницата (зеничен блок), напр. при стресова ситуация.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Механизъм на закритоъгълната глаукома – преди и след иридотомия (по Lang)
Copyright Kurzlehrbuch Augenheilkunde Hahn G, ed. 1. Auflage. Stuttgart: Thieme; 2012.

Зеничният блок се счита за основната причина за повече от 90% от случаите. Когато възникне внезапно разширяване на зеницата поради стимул или лекарства, ирисът става достатъчно дебел в свитото си състояние или отпред изместен от зеничния блок, за да блокира оттичането на течността чрез трабекуларната мрежа. След това налягането бързо се увеличава в окото.

Именно тази бърза промяна в вътреочното налягане може да причини загуба на зрение в рамките на един ден от началото без намеса, поради съдова оклузия на ретината, исхемична оптична невропатия или глаукоматозно увреждане на зрителния нерв. Само около 10% от случаите на глаукома са с остър тип затваряне на ъгъла.

Вторична закритоъгълна глаукома

Глаукома със затворен ъгъл може да възникне вторично по друга причина. Една такава причина е сублуксацията на лещата при синдрома на Марфан. Лещата може да се измести в зеницата или предната камера, причинявайки остър зеничен блок. Ирисът на платото може също да причини остър зеничен блок и хронично затваряне на ъгъла поради удължени цилии, които изтласкват ръбовете на ириса напред. При иридокорнеалния ендотелен синдром ендотелът на роговицата е неправилен и може да мигрира върху трабекуларната мрежа и периферния ирис. Това създава свиване, причиняващо високи периферни предни синехии, които могат да затворят ъгъла, предотвратявайки изтичането.

Неоваскуларизацията може да причини затваряне на ъгъла чрез създаване на фиброваскуларна мембрана, която изравнява ириса и го измества отпред и причинява пълно синехиално затваряне на ъгъла. Затварянето на ъглите може да възникне след офталмологична операция поради оток на цилиарното тяло, отлагане на фибрин, газ или силикон, подобен на този, използван в хирургията на ретината. Сулфатните лекарства като топирамат могат да предизвикат затваряне на ъгъла поради цилиохороидален излив, който притиска диафрагмата на лещата и ириса, измествайки я отпред, като по този начин затваря ъгъла.

Вторична откритоъгълна глаукома

Вторичната глаукома с отворен ъгъл се дължи на нараняване, очно заболяване и рядко очна операция, причиняваща повишено вътреочно налягане и следователно увреждане на зрителния нерв, като откритоъгълната форма на глаукома. Един механизъм на вторична откритоъгълна глаукома е от лазерна хирургия, която може да причини отделяне на пигмент, възпалителни клетки, отломки и механична деформация, водеща до блокиране на трабекуларната мрежа, водеща до повишено вътреочно налягане. Най-често срещаният механизъм за вторичен тип с отворен ъгъл е от заболявания, причиняващи неоваскуларизация. Неоваскуларизацията може физически да блокира изходящите пътища.

Псевдоексфолиативен тип глаукома се развива, когато люспест материал се отлепя от външната капсула на лещата и се събира в ъгъла, запушвайки трабекуларната мрежа, което води до повишено очно налягане. Пигментният тип е подобен на ексфолиращ, с изключение на остатъците от пигментни гранули от задната част на ириса, които се отчупват и запушват трабекуларната мрежа поради контакт с периферната капсула на лещата и зоните в типично при миопи. Стероидите могат да предизвикат вторична глаукома поради повишената резистентност към изтичане чрез повишената регулация на глюкокортикоидните рецептори върху клетките в трабекуларната мрежа и натрупването на гликозаминогликани в порите на мрежата.

Стероидите също потискат фагоцитната активност, което намалява отстраняването на отлаганията на отломки от мрежата, както и стимулира експресията на протеини от извънклетъчен матрикс. Каротидно-кавернозна фистула причинява анормална комуникация между кавернозния синус и каротидната артерия. Това причинява артериален поток и венозно набъбване, което води до повишено еписклерално венозно налягане. Той също така причинява разширяване на ретиналните вени и подуване на оптичния диск, което може едновременно да увреди оптичните нервни влакна. Глаукоматоцикличната криза се проявява като повтарящи се остри пристъпи на повишено вътреочно налягане, които отшумяват без лечение, но с повтарящи се пристъпи, с течение на времето се съобщава за глаукоматозно увреждане на зрителния нерв.

Епидемиология

По света около 60 милиона души имат оптична невропатия поради глаукома. Африканското население има най-голямо разпространение на отворен ъгъл.

В България се предполага, че има около 70 000 болни, страдащи от глаукома.

Вероятността от слепота от откритоъгълна глаукома е до 15 пъти по-голяма при тези с африкански произход в сравнение с други групи от населението. Най-голямото разпространение на затваряне на ъгъла е при популацията на инуитите и също така е доказано, че засяга по-висок процент при жените, отколкото при мъжете, и при тези с азиатски произход, като тези групи обикновено имат по-плитка предна камера. Типът глаукома с нормално напрежение е най-разпространен сред японското население. Във всички видове възрастта е основен рисков фактор за непрекъснатата загуба на ганглиозни клетки на ретината. Други рискови фактори за развитие на глаукома включват тези с фамилна анамнеза за глаукома при първичен роднина (майка, баща, брат, сестра или деца), медицински състояния като диабет, високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, очни травми, анатомични различия като като по -тънки роговици, анамнеза за отлепване на ретината, очни тумори или възпаление и употреба на кортикостероиди за продължителни периоди от време.

Патофизиология

Над 1 милион нервни влакна преминават през зрителния нерв, който предава визуалните сигнали от фоторецепторите във външната ретина към зоните за визуална обработка на тилния дял на мозъка.

Всички видове глаукома причиняват увреждане на слоя нервни влакна на ретината.

Течността в предната камера на окото се нарича вътреочна течност. Тя се произвежда от непигментираните епителни клетки на ресничките на цилиарното тяло, с циркаден (денонощен) режим на производство. Тази течност има непрекъсната дренажна система първо през зеницата и през трабекуларната мрежа и ириса, а след това в канала на Шлем и впоследствие към еписклералната венозна система и по -голямата орбитална венозна система в системната венозна циркулация. Трабекуларната мрежа е изградена от множество слоеве съединителна тъкан и ендотел на канала на Шлем. Оттичането по този конвенционален път зависи от налягането и функционира като еднопосочен клапен дренаж (виж схемата по-горе). Увеосклералният изходящ път е алтернативен, независим от налягането, изходен път през цилиарния мускул и корена на ириса, в супрацилиарното и супрахороидалното пространство. Смята се, че при този път има намаляване на изтичането с възрастта.

С течение на времето се наблюдава намален отток и през трабекуларната мрежа, което води до увеличаване на средното ВОН и по-големи дневни колебания. Повишени ВОН и повишени колебания в ВОН често се наблюдават при пациенти с глаукома.

При продължително покачване на ВОН, нервните влакна започват да умират и атрофират, създавайки „увеличена чашка“ на диска на зрителния нерв при фундоскопия.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Увеличено отношение чашка към диск
Източник – https://www.glaucoma.org/glaucoma/optic-nerve-cupping.php

Нормалното вътреочно налягане се счита за приблизително 16 +/- 3 mmHg, но има много фактори, които го карат да се колебае през целия ден, като сърдечна честота, дишане, физически упражнения, прием на течности, системни лекарства, време на деня, консумация на алкохол, позиция на пациента и локални медикаменти.

Понастоящем показанията за скрининг на налягане, по-големи от 21 mmHg, се считат за повишено вътреочно налягане, което може да доведе до бъдещи глаукоматозни нервни увреждания.

Трудно е да се установят пациенти, които преходно повишават налягането през деня с увреждане на нерва, но остават незабелязани при скрининга. Това е една от причините, поради които повишено налягане при скрининг може да бъде само рисков фактор за развитие на глаукома, но не значи автоматично диагностициране на глаукома. Дневният мониторинг на налягането на ВОН може да помогне за улавяне на тази група пациенти.

Пациентите с глаукома с нормално налягане също са склонни да имат системни съдови състояния като феномен Рейно, мигрена, сънна апнея, заболяване на каротидната артерия и по-големи от нормалните промени в кръвното налягане за една нощ.

При остра закритоъгълна глаукома този трабекуларен мрежест дренажен път се затворя или от ириса, изтласкан напред от натиск (т.е. от напред изместена леща) или ирисът е издърпан напред от влакнеста тъкан. Най-често това се дължи на зеничен блок, при който ирисът се разширява до средна позиция и се измества напред поради контакт с лещата и затваря трабекуларната мрежа, блокирайки отока на течност.

Както бе споменато по-горе, вторичната глаукома може да бъде причинена от различни механизми, т.е. хирургия или неоваскуларизация, предизвиквайки запушване на изходящите пътища, водещо до повишено вътреочно налягане, и ако е продължително, свързано глаукоматозно увреждане на зрителния нерв.

Изследвания

Много пациенти с глаукома, особено в началото на заболяването, не знаят, че имат това състояние, и то се открива случайно при рутинен очен преглед.

Хората обикновено бавно губят периферното зрение, но запазват централното зрение, докато болестният процес не се задълбочи. В началото се наблюдава класически дъгообразен модел при тестване на зрителното поле.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Прогресия на дефицитите в зрителното поле
Източник – https://www.aao.org/eye-health/diseases/glaucoma-vision-simulator

При очен преглед пациентите могат да имат фокално назъбен ръб на границата между ретината и диска на нерва или дифузно уголемяване на чашката на нерва, намаление на периферното зрение при периметрия и (макар и да не се изисква за диагностика) повишено вътреочно налягане при тонометрия.

Обикновено промените се наблюдават двустранно, но може да не прогресират със същата скорост, което води до асиметрия на чашката на зрителния нерв между двете очи. Съотношението чашка към диск>0,5 се счита за насочващо към глаукома и обикновено започва с увреждане на темпоралния и супратемпоралния полюс на оптичния диск.

Пациентите с глаукома с нормално напрежение обикновено са безсимптомни и с вътреочно налягане по-малко от 21 mm Hg. При изследване с биомикроскоп ще се видят промени в оптичния диск като например увеличено съотношение чашка към диск, може да има и кръвоизлив в слоя на нервните влакна. Пациентите също могат да имат анамнеза за вазоспазъм, коагулопатии, нощна хипотония, автоимунни заболявания, съдови заболявания, дисфункция на щитовидната жлеза или сънна апнея.

При остър тип закритоъгълна глаукома пациентите обикновено имат тежка внезапна болка в окото, зачервяване, замъглено зрение/намалена зрителна острота, главоболие, гадене или повръщане и могат да се оплакват, че виждат светлинни ореоли. Пациентите имат нереагираща средно разширена зеница и твърда очна ябълка при палпация. Обикновено атаките се предизвикват от внезапна мидриаза (като например в стресова ситуация или при прием на мидриатични лекарства). Вътреочното налягане обикновено ще бъде високо и често в диапазона 30-50 mm Hg. Предразполагащите рискови фактори включват ъгъл между ириса и роговицата около 20° или дълбочина на предната камера по -малка от 2,5 mm. Пациентите с тези предразполагащи фактори трябва да избягват лекарства с мидриатично действие, за да се намали рискът от остра атака. При изследване с биомикроскоп може да се открие и голяма чашкаа със стесняване на невроретиналния ръб и кръвоизливи.

Пациентите с вторична глаукома обикновено имат анамнеза за скорошна офталмологична процедура, травма или здравословно състояние, причиняващо неоваскуларизация като диабет. Въпреки това някои пациенти нямат ясен провокиращ фактор в своята история. Понякога има само бегли резултати от клиничния преглед, сочещи причината за повишаване на ВОН. При прегледа могат да се установят ексфолирани частици върху предната капсула на лещата, отлагане на пигмент върху ендотела на роговицата, клетки в предната камера при увеит, анормални кръвоносни съдове на ириса или доказателства за травма.

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на фундоскопско изследване, тестване на зрителното поле, тонометрия (изследване на ВОН), оптична кохерентна томография и гониоскопия (оценка на преднокамерния ъгъл).

Други полезни тестове включват зрителна острота, за да се види дали зрението е засегнато, пахиметрия за оценка на дебелината на роговицата и сканиране на ретината, за да се помогне за проследяване на прогресивни промени в слоя на нервните влакна на ретината.

Глаукомата се диагностицира въз основа на характерни клинични находки за прогресираща оптична невропатия или дефекти на зрителното поле въз основа на изброените по-горе методи. Няма един единствен тест за диагностика на глаукома. Трябва да се разпознаят характерния външен вид на зрителния нерв, рисковите фактори и да се съберат резултатите от останалите тестове.

Понастоящем Американската академия по офталмология препоръчва рутинни очни прегледи при пациенти с рискови фактори за глаукома. Честотата им е индивидуална, като се вземат предвид възрастта, рисковите фактори, расата и фамилната анамнеза.

Лечение

Лечението на глаукома е съобразено с вида и тежестта на състоянието. Понастоящем обаче няма лечение, което да възвърне загубите на зрението. Можем само да помогнем за предотвратяване на по-нататъшни увреждания. Тестването на зрителното поле и картографирането на загубата на зрение са полезни за проследяване на прогресията на заболяването.

Откритоъгълната глаукома обикновено се лекува първоначално с лекарства за понижаване на вътреочното налягане. Медикаментозните класове включват:

  • простагландинови аналози
  • бета-блокери
  • инхибитори на карбоанхидразата
  • алфа-2 агонист
  • миотични агенти
  • инхибитори на ро-киназа
  • лекарства, освобождаващи азотен оксид.

Лазерната трабекулопластика също се използва като основна възможност за лечение в някои случаи. Ако медицински контрол не може да бъде постигнат успешно, могат да се използват процедури като лазерна трабекулопластика, трабекулектомия, поставяне на дренажен клапан/тръбен шънт или лазерно лечение към цилиарното тяло за намаляване на производството на течност, за да се установи по -добър контрол на ВОН.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Лазерна трабекулопластика
Източник – https://www.corkeyeclinic.ie/selective-laser-trabeculoplasty-glaucoma

Минимално инвазивната хирургия на глаукома (МИГХ) е друга, развиваща се опция за хора с лека до умерена глаукома. МИГХ има по-благоприятен общ профил на безопасност в сравнение с конвенционалната трабекулектомия и тръбни шънтове, по-бързо време за възстановяване и се е доказал като ефективен за намаляване на ВОН до ниво средно високи тийнейджъри. Изследванията също така потвърждават, че поставянето на МИГХ може да намали броя на лекарствата за понижаване на налягането, необходими за поддържане на целевите нива на ВОН. Използват се най-различни стентиращи устройства.

Глаукома MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Различни устройства за минимално инвазивна хирургия
Източник – https://www.glaucoma.org/treatment/what-is-migs.php

Глаукомата с нормално налягане може да бъде лекувана с лекарства за понижаване на вътреочното налягане и също така трябва да се лекуват всякакви други възможни основни заболявания. Лекарствата включват простагландинови аналози, алфа-2 агонисти, инхибитори на карбоанхидразата и миотици. Бета-блокерите са противоречиви поради намалената перфузия на зрителния нерв. Ако медицинското лечение е неуспешно, може да се използва лазерна трабекулопластика или операция за филтриране, в случай че продължава прогресията на загуба на зрение. В съвместното проучване за глаукома с нормално налягане е показано, че пациентите забавят или стабилизират загубата на зрение след 30% намаление на ВОН.

Закритоъгълната глаукома е спешно състояние и трябва да се третира като такова.

Това е така, защото налягането може да бъде достатъчно високо, за да причини глаукоматозно увреждане на зрителния нерв, исхемично увреждане на нервите или съдова оклузия на ретината. Пациентите могат да приемат лекарства за намаляване на очното налягане възможно най-бързо, но обикновено изискват лазерна процедура, наречена лазерна периферна иридотомия. Този лазер създава малка дупка в ириса за облекчаване на зеничния блок, което води до изравняване на градиента на налягането между задната и предната камера и отваряне на ъгъла на дрениране на предната камера. Периферният ирис може да се направи по-плосък с лазерна иридопластика и по-рядко с лазерна зенична пластика.

Намаленото вътреочно налягане не е непременно потвърждение, че ъгълът се е отворил отново, тъй като цилиарното тяло може да претърпи исхемично увреждане по време на остра атака и да е намалило производството за няколко седмици, така че е важно да се направи последваща гониоскопия, за да се гарантира, че ъгълът се е отворил отново.

След като се овладее острата криза, пациентите са изложени на висок риск от атака в контралатералното око и поради това трябва да бъдат обмислени за гониоскопия и профилактична иридотомия в другото око.

Вторичната глаукома трябва да се лекува според основната причина и добавяне на лекарства за понижаване на вътреочното налягане в зависимост от нея.

Диференциална диагноза

При поставянето на диагнозата първична откритоъгълна глаукома трябва да се изключат други болестни процеси, които могат да причинят оптична невропатия. Други възможни диагнози, които трябва да имате предвид, са предишна исхемична оптична невропатия, оптична атрофия и компресираща неглаукоматозна оптична невропатия. Те могат да причинят подобни модели на загуба на зрително поле, а в някои случаи и „псевдокупиране“ на зрителния нерв. В случай че се забелязват повишени ВОН или характерни глаукоматозни промени на зрителния нерв, важно е да се направи оценка с гониоскопия, за да се определи дали предната камера е отворена, плоска или затворена. Освен това е важно да се оценят фините признаци на многото видове вторична глаукома, да се прегледа списъка с лекарства за възможни идиосинкратични лекарствени реакции или стероиден отговор и да се вземе задълбочена история на предшестващи очни травми и операции.

С остро представяне като това на остро затваряне на ъгъла, други възможни диагнози, които трябва да се имат предвид, са ирит, травматичен хифема, конюнктивит, еписклерит, мигрена, клъстерно главоболие, конюнктивит, субконюнктивален кръвоизлив, абразия на роговицата, ендофталмит, синдром на орбиталното отделение, язва на роговицата , периорбитални инфекции и инфекциозен кератит. С внимателна анамнеза и преглед с биомикроскоп клиницистът може да стесни диференциала и да организира подходящ преглед и насочване.

Прогноза

Глаукомата не е доброкачествено заболяване и ако не се лекува, може да доведе до трайна загуба на зрението.

Колкото по-високо е налягането, толкова по-голям е рискът от увреждане на зрителния нерв. С лечението обаче прогнозата е добра за повечето пациенти. Ниското вътреочно налягане може да предотврати по-нататъшна загуба на зрителното поле.

Усложнения

Усложненията на глаукомата включват загуба на зрително поле и могат да доведат до пълна слепота с прогресия до липса на светлинна сетивност в засегнатото око.

Превенция и обучение на пациента

Проверката на вътреочното налягане на двете очи е стандартен скрининг при всеки очен преглед.

Това, заедно с фундоскопски преглед с внимателна оценка на зрителния нерв, са важни скринингови тестове за идентифициране на глаукома в началото на болестния процес. Суспектните за глаукома с висок риск се нуждаят от допълнителни изследвания. Пациентите трябва да бъдат информирани за причините, рисковите фактори и лечението на глаукома.

Пациентите трябва да са наясно, че повечето случаи на глаукома причиняват бавна прогресивна загуба на зрението, която пациентите няма да осъзнаят, докато голяма част от зрителното им поле не изчезне.

Поради тази причина е силно препоръчително пациентите да имат редовни очни прегледи с цел идентифициране на високорискови пациенти и предотвратяване на необратима загуба на зрение.

Подобряване резултатите на здравните екипи

Глаукомата е хронично и сериозно заболяване, което може да доведе до трайна загуба на зрението, ако не се третира правилно. Тя се третира най-добре от междупрофесионален екип, който е посветен на лечението на пациенти със зрителни проблеми. Ключът към лечението е обучението на пациентите. Фармацевтът трябва да подчертае значението на спазването на лекарствата и необходимостта от проследяване с очния хирург. Офталмологът трябва да оцени вътреочното налягане.

Редовните очни прегледи и спазването на лекарствата са изключително важни, за да се забави прогресията на заболяването. Тъй като глаукомата има наследствен компонент, важно е да се информират членовете на семейството. Те могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на глаукома и може да се нуждаят от редовен скрининг.

Не трябва да се променя дозата или честотата на лекарствата без предварителна консултация с офталмолога. Само чрез открита комуникация между членовете на екипа може да се намали заболеваемостта от глаукома.

Клинични случаи от MedGuide.bg

Автор – Силвия Иванова, Медицински университет София
Редакция – Любомир Манолов, Медицински университет София

Източници на следващата страница

Средно: 5 / 5. Гласували: 4

Все още няма оценка.


  • 14
    Споделяния
Тагове , , , , , , , , , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 5 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари