1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Неврология
  4. Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon)

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon)

  • 66
    Споделяния

Главният мозък (Encephalon) е разположен в черепната кухина (cavitas cranii). При човека е достигнал най-високо развитие откъм структурна и функционална гледна точка. Във възрастен индивид теглото му е 1400g, което реално е 1/44 от масата на тялото. При новородените обаче, мозъка е по-тежък и представлява 1/10 (350g) от теглото на тялото му, но също така в структурно и функционално отношение е незрял.

Главния мозък се състои от:

  • Продълговат мозък (medulla oblongata)
  • Мост (pons)
  • Среден мозък (mesencephalon)
  • Междинен мозък (diencephalon)
  • Малък мозък (cerebellum)
  • Краен мозък (telencephalon).
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Във функционално отношение разделяме главния мозък на три части, които рязко се разграничават:

  • Мозъчен ствол (truncus encephali)
  • Малък мозък (cerebellum)
  • Голям мозък (cerebrum).

Мозъчния ствол е съставен от продълговатия мозък, моста и средния мозък. Големия мозък, който още наричаме pallium се съставлява от междинния мозък и крайния мозък.  Мозъчния ствол се забелязва от базалната част на главния мозък като бяло, дълго и цилиндрично образувание, но от дорзалната част не се забелязва тъй като е покрит от малкия мозък и от големия мозък.

Онтогенетично (ембрионално) развитие на главния мозък

Ембрионалното развитие се характеризира с големи преустройства в нервната тръба, които водят до диференциране на главния мозък на отделни части. Това се обуславя от факта, че трябва да се разположи в ограничената откъм размери черепна кутия.

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Главния мозък произлиза от предната (разширена) част на нервната тръба. Чрез прищъпвания се разделя на 3 мехурчета: предно (prosencephalon), средно (mesencephalon) и задно (rhombencephalon). След това се получават две извивки на нервната тръба. Едното огъване с изпъкване нагоре е в областта на средното мехурче и се нарича теменно. Поради това предната част на нервната тръба придобива форма на буквата U.  Второто огъване е на границата между ромбенцефалкото мехурче и задната част на нервната тръба, от която се образува гръбначния мозък. Това огъване е с изпъкване назад и се нарича тилно. Появява се и трето огъване, което е в средата на задното първично мехурче с изпъкване напред (базално). На това място се развива мостът и затова се нарича мостово изпъкване. В резултат на последното задната част на мехурчето се разтяга напречно встрани и то получава ромбовидна форма и от където идва името му.

В следващите етапи се получават пет първични мозъчни мехучерта. От долната част на ромбенцефалното мехурче се получава myelencephalon, от което дефинира продълговатия мозък. От горната част на rhombencephalon се оформя второто мехурче, което се нарича заден мозък (metencephalon). От него чрез дорзално разрастване произлиза малкия мозък, а от базалната част- мостът. Средното мехурче (mesencephalon) не претърпява резки промени във формата си. От него произлиза средния мозък. В прозенцефалното мехурче процесите на растеж протичат с различна интензивност в отделните му части. Страничните му стени започват бързо да нарастват и образуват две странични мехурчета, които представляват крайния мозък (telencephalon). Страничните мехурчета растат много бързо и покриват останалата част от нервната тръба. Те оформят полукълбата на крайния мозък. От срединната част на прозенцефалното мехурче се образува междинното мехурче (diencephalon) от което произлиза междинния мозък.

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Когато съберем процесите на ембрионалното развитие на главния мозък установяваме, че преминава през три етапа:

  1. Първият етап, е на образуването на едно мехурче, което представлява предната (разширена) част на нервната тръба.
  2. Вторият етап е на образуването на трите мозъчни мехурчета: prosencephalon, mesencephalon, rhombencephalon.
  3. И последния трети етап е на образуването на пет мозъчни мехурчета: telencephalon, diencephalon, mesencephalon, metencephalon и myelencephalon. От тези мехурчета се дефиренцират и образуват различните части на главния мозък: от теленцефалните мехурчета- крайния мозък, от мезенцефалното мехурче- средния мозък, от метенцефалното мехурче- малък мозък и мост и от миеленцефалното мехурче- продълговатия мозък.
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Краен мозък (Telencephalon)

Разделен е на две хемисфери, крайния мозък е най-голямата част от мозъка- двете хемисфери оформят 85% от цялата мозъчна маса. Той оформя горната част на мозъка, като покрива междинния мозък и мозъчния ствол подобно както шапката на гъбата покрива върха на стълба й. Крайния мозък притежава мозъчни гънки (gyrus), които са разделени от улеи (sulci-мнж.ч; sulcus-ед.ч). По-дълбоките улеи (fissura) разделят по-големи области на мозъка една от друга. Крайния мозък се разделя на следните дялове: челен, теменен, тилен, слепоочен.

Много от функциите на крайния мозък са свързани с обработка на сетивната и двигателна информация, както и с обработка на съзнателната и интелектуалната информация. Външния слой на кората е съставен от сиво мозъчно вещество. Изграден е от 6 слоя в които са поместени милиарди от телата на невроните, глиални клетки и кръвоносни съдове. Макар, че е тънка само 2-4mm тя представлява 40% от масата на мозъка. Отвътре крайния мозък е изграден от бяло мозъчно вещество- нервни пътища, миелинови аксони, кръвоносни съдове и невроглия. Навътре от бялото вещество се намира третия регион от крайния мозък, който представлява сбор от сиво вещество под мозъчната кора, които се наричат базални ядра. Базалните ядра като nucleus caudatus, putamen, globus pallidus осъществяват важен контрол над движенията на скелетната мускулатура.  

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Тук са изброени важни анатомични области/структури на крайния мозък заедно с тяхната фунцкия:

  • Fissura longitudinalis: Дълбок улей, който разделя двете хемисфери една от друга
  • Lobus Frontalis: Челния дял на крайния мозък се намира  под челната кост (os frontale). В него се намира главната моторна кора (gyrus precentralis). Дялът отговоря за двигателния контрол, паметта, речевия език, личността, настроението, социално разпознаване и др. Зоната на Брока е разположена в челния дял и отговаря за уменията на писане и говорене.
  • Lobus Parietalis: Теменния дял се разполага под теменната кост. В него се намира главната сетивна кора (gyrus postcentralis). Отговаря за разпознаване на зрителни, слухови, сетивни и двигателни функции.
  • Sulcus centralis: Дълбок улей, който разделя lobus frontalis и lobus parietalis.
  • Lobus Occipitalis: Тилния дял се разполага под тилната кост. Отговаря за разбиране на визуалната информация и за разбиране на написаните думи.
  • Sulcus parieto-occipitalis: Това е улей на повърхността на крайния мозък, който разделя теменния от тилния дял.
  • Lobus Temporalis: Слепоочния дял се намира под слепоочната кост. Отговаря за възприемане на слуховата и равновестната информация. Зоната на Вернике се намира в слепоочния дял и отговаря за възприемаме на изговорения и написан речев език. Също възприема информация относно настроението и спомените.
  • Sulcus lateralis: Това представлява дълбок улей, който разделя челния и теменния дял от слепоочния дял.
  • Insula: област разположена дълбоко навътре в sulcus lateralis. Обработва информация свързана със слуха и равновесието.
  • Fissura transversi: Дълбок улей, който разделя крайния от малкия мозък.
  • Мазолесто тяло (Corpus callosum): Структура от бяло мозъчно вещество (нервни пътища), която свързва двете хемисфери.
  • Fornix: Структута от бяло мозъчно вещество, разположено по долната страна на corpus callosum. Свързва региони на лимбичната система.
  • Commissura anterior: Структура от бяло мозъчно вещество, разположена на предния връх на corpus callosum. Свързва двете хемисфери на крайния мозък.
  • Nucleus caudatus: Това е базално ядро, което инициира волеви движения и координира бавни мускулни контракции.
  • Putamen: Базално ядро, което инициира също волеви движения и координира бавни мускулни контракции.
  • Globus palladus: Базално ядро, което инициира волеви движения и координира бавни мускулни контракции.
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Междинен мозък (Diencephalon)

Междинния мозък е обграден от хемисферите и е съставен от  големи структури, които са свързани помежду си: таламус, хипоталамус, епиталамус, метаталамус и вентрален/дорзален таламус и трети вентрикул.  Обработва информацията, която е свързана със сетивни и двигателни команди.

  • Таламус (Talamus): Представлява 80% от междинния мозък. Важен център за приемане и предаване на сетивни импулси.
  • Massa intermedia: Сива тъкан, която свързва двете части на таламуса
  • Хипоталамус (Hypothalamus): Област, която е разположена от долната страна на таламуса. Главен регулаторен център свързан с висцералния контрол на тялото и хомеостазата.
  • Мамиларни тела (Corpus mamillaries): Малки структури разположени зад хипоталамуса. Функцията им е свързана с tractus olfactorius.
  • Infundibulum: Структура разположена близо до мамиларните тела. Функцията му е свързана със свързване на хипофизата с хипоталамуса.
  • Хипофиза (Hypophysis): Хипофизната жлеза се намира под хипоталамуса. Играе важна роля като производител на важни ендокринни хормони.
  • Епифизата (Epiphysis): Епифизата се намира зад хипоталамуса. Функцията й е свързана с производство на хормони.
  • Commissura posterior: Структура от бяло мозъчно вещество, която се намира от долната страна на епифизата. Свързва двете хемисфери заедно на крайния мозък.
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Мозъчен ствол (Truncus encephali)

Мозъчния ствол започва по долната страна на таламуса и продължава до 7см докато се обедини с гръбначния мозък. Изграден е от продълговатия мозък, моста и средния мозък. Разположен е между крайния и гръбначния мозък, като през него преминават и се кръстосват много от аферетните (входящи) пътища към крайния мозък и еферентните (низходящи) пътища към  гръбначния мозък.

  • Среден мозък (Mesencephalon): Средния мозък е разположен между междинния мозък и мостът. Съдържа много възходящи и низходящи нервни пътища, които минават транзитно през него.
  • Pedunculus cerebri: Едно от крачетата на средния мозък, разположено от вентралната (предната) му страна. Съдържа голям брой нервни пътища, които преминават през него.
  • Colliculus superior: Част от средния мозък, която съдържа многобройни рефлексни центрове свързани с координирани движения на окото, фокусирането и др.
  • Colliculus inferior: Една от частите на средния мозък, която съдържа нервни рефлексни центрове свързани със звуковите рефлекси.
  • Мост (Pons): Мостът се разполага между средния мозък и продълговатия мозък. Функцията му е свързана буквално като „мост“, който свързва нервните пътища между двете области- среден и продълговат мозък, и малкия мозък.
  • Продълговат мозък (Medulla Oblongata): Medulla Oblongata се разполага под моста. Продълговатия мозък е най-долната и е първата част от мозъчния ствол. Съдържа нервни центрове свързани със сърдечната дейност, дихателната дейност и др.
  • Пирамида (Pyramidium): Пирамидното кръстовище се разполага по средата на  предната (вентрална) повърхност на продълговатия мозък. През него преминават много възходящи и низходящи нервни пътища, като тук е мястото на което се кръстосват 85% от пътищата и минават на противоположната страна.
  • Маслина (Oliva): Маслината е разположена латерално на пирамидата на продълговатия мозък. Регулира импулси от крайния мозък и средния мозък към малкия мозък.
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Малък мозък (Cerebellum)

Малкия мозък е разположен по дорзалната повърхност на главния мозък, и е близо 11% от общата мозъчна маса. Както крайния мозък, така и малкия мозък има две хемисфери които са свързани със структура наречена червей, като външния им слой е изграден от сиво мозъчно вещество, а вътрешния от бяло мозъчно вещество. Малкия мозък е разположен дорзално на моста и продълговатия мозък и се разполага под тилните дялове на двете хемисфери на крайния мозък от които е разделен чрез fissura transversa.

Чрез обработка на нервните импулси,  получени от мозъчната двигателна кора, различни ядра на мозъчния ствол и сензорни рецептори, малкия мозък осигурява прецизно време и подходящи модели на контракциите на скелетните мускули за плавни, координирани движения и ловкост от които се нуждаем във всекидневния ни живот например докато шофираме. Цялата церебрална активност възниква подсъзнателно и ние нямаме представа за това.

  • Червей (Vermis): Червеят представлява тъкан, която свързва двете хемисфери на малкия мозък.
  • Folia: Гладки, ориентирани трансверзно мозъчни гънки, разположени по повърхността на малкия мозък като увеличават големината на повърхността.
  • Arbor vitae: Структура от бяло мозъчно вещество, разположена навътре в самите хемисфери, която наподобява формата на разклоняващо се дърво.
  • Pedunculi cerebri: Мозъчните крачета свързват малкия мозък с продълговатия мозък. Съдържат нервни пътища, които преминават през малкия мозък, моста и продълговатия мозък.
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Мозъчни стомахчета (Ventriculi)

Мозъчните стомахчета са разположени в главния мозък. Представляват кухини, които са свързани една с друга и с гръбначния канал на гръбначния мозък. Изпълнени са с цереброспинална течност (ликвор). Ликвора също така подхранва мозъка и има някой сведения и доказателства, че хормоните циркулират в мозъка чрез ликвора.

  • Латерални вентрикули (Ventriculus lateralis): Латералните вентрикули имат формата на английската буква “C” и са разположени дълбоко във всяка хемисфера. Съдържат plexus choroideus, който произвежда цереброспиналната течност (ливкор)
  • Septum pellucidum: Представлява тънка структура, която разделя латералните вентрикули.
  • Трети вентрикул (Ventriculus tertius): Трети вентрикул е кухина, която обгражда таламуса на междинния мозък. В него се разполага plexus choroideus, който произвежда цереброспинална течност.
  • Foramen interventricularis: Отвора се разполага между всеки латерален вентрикул и между третия вентрикул. Функцията му е свързана с дрениране на ликвора.
  • Четвърти вентрикул (Ventriculus quartus): Четвъртия вентрикул заема мястото между дорзалната част на моста и продълговатия мозък и лежащия малък мозък. В него се разполага цереброспинална течност (ликвор)
  • Aqueductus cerebri: Разполага се между трети и четвърти вентрикул и ги свързва, като съдържа ликвор.
  • Canalis centralis: Каналът върви през продълговатия мозък и продължава в гръбначния мозък. В него се съдържа цереброспинална течност.
Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Мозъчни обвивки (Meninges)

Менингите представляват три свързани тъканни мембрани които лежат от външната страна на мозъка. Функциите им са: 1. Да покриват и предпазват мозъка; 2. Да предпазват кръвоносните съдове и венозните синуси; 3. Съдържат цереброспинална течност;  4. Оформят прегради в черепа.

  • Твърда мозъчна обвивка (Dura mater): Dura mater е най-външната обвивка на мозъка. Предпазва мозъка и оформя венозни синуси, и създава прегради в черепа.
  • Паяжиновидна мозъчна обвивка (Arachnoidea mater): Паяжиновидната обвивка е средния слой от обвивките. Съдържа цереброспинална течност.
  • Мека мозъчна обвивка (Pia mater): Меката мозъчната обвивка представлява най-вътрешния слой покривка на мозъка. Прилепена е плътно към мозъка, като съдържа многобройни кръвоносни съдове.

Кръвоснабдяване на главния мозък

Мозъка се кръвоснабдява от два източника:a.carotis interna и a..vertebrales. A. carotis interna се разклонява на a.cerebri media и a.cerebri anterior. Лявата и дясната вертебрална артерия се съединяват помежду си на нивото на моста откъм вентралната повърхност на мозъчния ствол и формират a.basillaris. Базиларната артерия се присъединява към кръвоснабдяването от a.carotis interna в артериален пръстен, който се разполага на основата на мозъка. Този артериален пръстен се нарича кръгът на Уилис. A.basillaris се разклонява на две артерии-  aa.cerebri posterior, които се присъединяват към a..carotis interna чрез aa.communicans posterior, докато a. communicans anterior свързва лявата и дясната страна на кръга на Уилис. Kато за обобщение, може да кажем че кръгът на Уилис се формира от следните артерии: a.basillaris, aa. cerebri posterior, aa. communicans posterior, aa.carotis interna, aa. cerebri anterior и a.communicans anterior.

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Главните клонове, които възникават от a.carotis interna са a.cerebri media и a..cerebri anterior. Те формират предното кръвоносно кръвообращение, което кръвоснабдява предната част на мозъка (двете хемисфери, включително междинния мозък и крайния мозък). Тези артерии още формират кръга на Уилис. Всяка една дава разклонения, които кръвоснабдяват кората на крайния мозък и клонове, които кръвоснабдяват по-дълбоко разположени структури като таламуса, базалните ядра и вътрешната капсула (capsula interna). Задното кръвообращение на мозъка, което кръвоснабдява задната част на кората на крайния мозък, средния мозък и мозъчния ствол включва артериални клонове от a.cerebri posterior, a.basillaris и aa.vertebralis. Срединно разположените артерии кръвоснабдяват медиални структури, латералните артерии кръвоснабдяват латералната част на мозъчния ствол и дорзално-латералните (задно-латералните) кръвоснабдяват структури на задно-латералната част на мозъчния ствол както и кръвоснабдяват и малкия мозък. Едни от най-важните задно-латерални артерии са a.cerebellaris anterior inferior (AICA) и a.cerebellaris posterior inferior (PICA), които кръвоснабдяват региони на продълговатия мозък и моста.

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Физиология на главния мозък

Kрайния мозък поема контрол над сетивна и моторна информация, както и за съзнателни и подсъзнателни поведения, чувства, интелект и памет. Лявата хемисфера е отговорна за контролиране на речта, абстрактното мислене (да си мислим за неща, които не са се случили в момента),  докато дясната хемисфера е отговорна за ориентацията, големината, формата, локализацията, и позицията на предмети или процеси. Двигателните и сетивни неврони, които слизат низходящо се кръстосват на противоположната страна в мозъчния ствол. Кръстосването означава, че дясната страна на мозъка контролира двигателните и сетивни функции на лявата половина на тялото, и лявата страна на мозъка контролира двигателните и сетивни функции на дясната страна на тялото. Например, ако имаме инсулт на лявата хемисфера, увреждането ще засегне двигателните и сетивни функции на дясната половина на тялото.

Анатомия и физиология на главния мозък (Encephalon) MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Сетивните неврони донасят сетивна информация от тялото до таламуса. След което таламуса изпраща информацията до кората на крайния мозък. Гладът, жаждата и сънят са под контрола на хипоталамуса.

Крайния мозък е формиран от четири дяла:

  • Челен дял (Lobus Frontalis): Отговаря за двигателния контрол, речевие език, както и за вниманието, паметта, настроението, личността, социално и морално разбиране. Зоната на Брока е разположена в челния дял и отговаря за уменията на писането и говоренето.
  • Теменен дял (Lobus Parietalis): Теменният дял отговаря за интепретиране на зрителна, слухова, двигателна, сетивна и паметна функция.
  • Слепоочен дял (Lobus Temporalis): Зоната на Вернике е разположена в слепоочния дял и отговаря за разбиране на написания и разговорен речев език. Слепоочния дял отговаря също и за социалното ни поведение като емоции, спомени, езика. Осъщестява също важна роля в зрителните и слуховите функции.
  • Тилен дял (Lobus Occipitalis): Тилният дял е местоположението на зрителната кора и обработва визуалната информация.

Малкия мозък (Cerebellum) контролира координацията на волевите движения. Получава сетивна информация от мозъка и гръбначния мозък и подобрява прецизността и точността на двигателната активност. Също така сподпомага за когнитивните функции като внимание, речевия език, удоволствието и регулация на страхът.

Мозъчния ствол или още мозъчния дънер (truncus encephali) осъщестява роля на “мост”, който свързва крайния мозък и малкия мозък с гръбначния мозък. Има центрове за осъщестяване на автономни функции като дишане, температура, сърдечен ритъм, циклите на бодрост и сън, кашляне, кихане,  храносмилане, повръщане и гълтане.

Мозъка представлява 2% от общото тегло на човешкото тяло. Консумира 15% от общото количество кръв и 20% от общото количество кислород. Почиващия мозък консумира до 20% от енергията на тялото, а ако мозъка извършва задача консумацията на енергия се увеличава с 5%. Мозъка използва глюкоза като главен източник на енергия. При ниски стойности на глюкоза, мозъка използва кетонни тела като главен източник на енергия. По време на упражнения, мозъка може да използва лактат като източник на енергия.

По време на ембрионалното развитие на мозъка, невроните следват молекулярни  сигнали от регулаторни клетки като астроцити за да определят локализацията му, видът невротрансмитер който ще секретира и с кои неврони ще комуникира, което води до образуване на верига  между неврони, които ще бъдат на място по време на възрастното развитие. В мозъка на възрастен човек, развитите неврони си стоят на мястото и образуват аксони и дендрити с които се свързват с останалите неврони.

Невроните комуникират помежду си чрез невротрансмитери, които са пуснати в синаптичната цепка, която е 20-50nm пространство между невроните. Неврона, който освобождава невротрансмитера в синаптичната цепка се нарича пресинаптичен неврон и неврона, който получава невротрансмитера се нарича постсинаптичен неврон. Акционен потенциал в пресинаптичния неврон довежда до Ca2+ influx и освобождаването на невротрансмитерите в синаптичното пространство. След това невротрансмитера достига до постсинаптичния неврон и се свързва с рецептори за да регулира неговата активност. Невротрансмитерите после биват премахнати от синаптичното пространство чрез специални ензими.

Олигодендроцитите в централната нервна система (ЦНС) произвеждат миелин. Миелинът образува обвивки около аксоните на невроните и позволява за пренасяне на електрически импулси с висока скорост- до 120m/s. Съществуват места по аксона, които не са покрити с миелинова обвивка. Тези места се наричат прищъпвания на Ранвие. Тяхната функция се свежда до поддържане на високата скорост на електрическия импулс като той “подскача” от едно прищъпване на друго.

Пламен Пенчев, Медицински Университет – Пловдив

Източници на следващата страница.

Средно: 5 / 5. Гласували: 12

Все още няма оценка.


  • 66
    Споделяния
Тагове , , , , , , , , , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 18 Не 6

Коментари

Известия при
guest
2 Коментара
Най-нови
Най-стари Топ
Коментари в публикация
Всички коментари