1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Генетика
  4. Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност

Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност

  • 60
    Споделяния

Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата е ензим открит в цитоплазмата на всички човешки клетки. Има жизненоважна роля за предпазване на клетките от увреждане от реактивните форми на кислорода (ROS). Това се постига чрез осигуряване на субстрати за предотвратяване на оксидативно увреждане. Еритроцитите са особено уязвими към ROS поради ролята им в транспорта на кислород и невъзможността да обновяват  клетъчните протеини както повечето клетки. Наследствениата глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност меже да доведе до остра хемолитична анемия по време на повишено производство на реактивни форми на кислорода. Антималарийните агенти имат силна връзка с индуцирането на хемолитична анемия при пациенти с глюкоза-6-фосфатдехидрогеназа недостатъчност. Този ефект подчертава причините за дефицита на глюкоза-6-фосфат дехидрогеназа и очертава ролята на интердисциплинарния екип при диагнозата и лечението на пациенти с това състояние.

Въведение

Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназата (G6PD) е ензим, намиращ се в цитоплазмата на всички клетки в тялото. Този ензим играе жизненоважна роля за предотвратяване на клетъчни увреждания от реактивни форми на кислорода (ROS). Това се постига чрез осигуряване на субстрати за предотвратяване на оксидативни увреждания.

Еритроцитите са особено уязвими към ROS поради тяхната роля в транспорта на кислород и неспособността да обновяват протеини си, тъй като са зрели, диференцирани клетки.

Наследствените дефицити на G6PD могат да доведат до остра хемолитична анемия по време на повишено производство на ROS.

Това може да бъде причинено от стрес или приемане на определени храни, съдържатщи големи количества окислителни вещества, например бобови култури или някои лекарства. По-специално, антималарийните агенти имат силна връзка с индуцирането на хемолитична анемия при пациенти с G6PD недостатъчност. По-долу са дадени лекарства, по-често използвани в САЩ, за които е доказано, че предизвикват хемолитична криза при тези с G6PD недостатъчност ; все пак по-изчерпателен списък с лекарства, които трябва да се избягват, е публикуван от италианската асоциация за G6PD недостатъчност и може да бъде намерен на www.g6pd.org.

Лекарства, които трябва да се избягват или да се използват с повишено внимание при пациенти с на G6PD недостатъчност, включват:

  • Ацетаминофен
  • Ацетилсалицилова киселина
  • Левомицетин
  • Хлорохин
  • Колхицин
  • Диаминодифенил сулфон
  • Димедрол
  • Глибурид
  • Изониазид
  • L-Dopa
  • Метиленово синьо
  • Нитрофурантоин
  • Феназопиридин
  • Примакин
  • Расбуриказа
  • Стрептомицин
  • Сулфацетамид
  • Сулфаниламид
  • Сулфапиридин
  • Сулфацитин
  • Сулфадиазин
  • Сулфагуанидин
  • Сулфаметоксазол
  • Сулфизоксазол
  • Триметоприм
  • Трипеленамин
  • Витамин К

Етиология

Генът Gd кодира ензима G6PD. Този ген е разположен на дългото рамо на Х хромозомата и следователно следва Х-свързано унаследяване.

Дефицитът на G6PD (глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност) може да се дължи на мутации, които променят структурата на протеина и следователно намаляват неговата активност или количеството на произведения ензим. Открити са 186 мутации G6PD при човека, като повечето са точкови мутации, засягащи един нуклеотид. Нито едина от тези мутация не причинява пълно инактивиране на G6PD, тъй като това би било смъртоносно за развиващия се ембрион.

Епидемиология

Дефектите при G6PD са най-често срещаните дефекти при човешките ензими, засягащ над 400 милиона души по света. Мъжете са по-често засегнати от жените поради Х-свързано унаследство. Той е най-разпространен в тропическите и субтропичните райони. Интересното е, че има доказателства, които предполагат, че G6PD недостатъчност е защитен механизъм  срещу неусложнена малария, но не и при тежките случаи на малария. Все още се проучва защитният механизъм при G6PD недостатъчност и малария. Що се отнася до етническата принадлежност, G6PD недостатъчност е по-често срещан при хора от африкански, средиземноморски или азиатски произход, вероятно поради предполагаемия защитен ефект от малария.

Патофизиология

G6PD е катализаторът на скоростоопределящата първа реакция от пентозофосфатния път, който използва глюкозо-6-фосфат за превръщане на никотинамид аденин динуклеотид фосфат (NADP) в неговата редуцирана форма, NADPH.

Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност

В червените кръвни клетки NADPH е от решаващо значение за предотвратяване на увреждане на клетъчните структури, причинено от свободни кислородни радикали. Той служи като субстрат на ензима глутатион редуктаза. Редуцираният глутатион може да се използва за превръщане на водороден пероксид във вода и за предотвратяване увреждането на клетъчните структури, особено на клетъчната мембрана на еритроцитите, тъй като те имат ограничена възможност за възстановяване.

Анамнеза

Въпреки че повечето пациенти с глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност остават безсимптомни през целия си живот, клиничните прояви на G6PD недостатъчност зависят от възрастта на пациента.

Новородени

При новородени G6PD недостатъчност се признава като сериозен рисков фактор за развитието на неонатална хипербилирубинемия. Новородените с G6PD недостатъчност са два пъти по-склонни да развият хипербилирубинемия, отколкото общата популация и приблизително 20% от случаите на керниктер са свързани с дефицит на G6PD.

Симптомите на керниктер при новородено включват летаргия, повишена сънливост и влошен мускулен тонус.

Макар и рядко G6PD недостатъчност трябва да се вземе под внимание и при новородени, които развиват жълтеница през първите 24 часа от живота, ако имат анамнеза за брат или сестра с неонатална жълтеница или имат ниво на билирубин над 95-ия процентил.

Възрастни

При възрастни често срещаните симптоми и резултатите от изследването при G6PD недостатъчност включват тези на хемолитична анемия или евентуално секвестлиране на еритроцити от далака. Някои от тези прояви включват бледност, жълтеница, умора, спленомегалия и тъмна урина.

Преглед

Новородени

При новородени бебета се оценява наличието на жълтеница, като първо се изследва кожата за жълтеница в добре осветена стая. По-обективните измервания включват получаване на общ серумен билирубин (TSB) или транскутанен билирубин (TcB) при новородени. Специфична за час билирубинова номограма може да се използва за риск от стратификация на новородени пациенти с повишени нива на билирубин, за да помогне определянето на подходящо лечение.

Глюкозо-6-фосфат дехидрогеназна недостатъчност MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Неонатална жълтеница
Снимка – https://blogs.womans.org/our-jaundice-experience/

Въпреки наличието на скринингови тестове за G6PD недостатъчност, те не се извършват рутинно в Съединените щати. Скринингът трябва да се обмисли при новородени, които имат тежка жълтеница, устойчива на фототерапия, или които имат фамилна анамнеза или етническа принадлежност, предполагащи G6PD недостатъчност. Най-често срещаният скринингов метод включва бърз флуоресцентен точков тест за откриване превръщането на NADPH от NADP. Скринингът може да се извърши и чрез количествен спектрофотометричен анализ.

Деца и възрастни

Оценката на по-възрастни пациенти с усложнения от G6PD недостатъчност започва с пълна анамнеза за включване на нови лекарства и скрининг за фамилна анамнеза за подобни симптоми. Също така е важно да се направи оценка за възможна инфекция, тъй като стресът тъй като стесът породен от инфекцията може да предизвика хемолитично събитие при пациенти с G6PD недостатъчнос .

Лабораторните изследвания включват пълна кръвна картина, нива на билирубин, брой ретикулоцити, серумни аминотрансферази и лактат дехидрогеназа. Натривка от периферна кръв може да показва признаци на хемолиза като шистоцити.

Лечение

Новородени

При новородените пациенти лечението се фокусира върху овладяване на жълтеница и предотвратяване на керниктер.

Това включва фототерапия въз основа на стандартно публикувани насоки. При тежки случаи може да се наложи обменна трансфузия.

Деца и възрастни

При по-възрастните пациенти лечението зависи главно от цялостната клинична картина. По-малко тежките случаи могат да се третират с поддържащи грижи, предотвратяване и избягване наредните агенти. Лекувайки всякакви инфекции, както е посочено в анамнезата. По-тежките случаи може да изискват трансфузия.

Диференциална диагноза

Много болестни процеси могат да приличат на патофизиологията на G6PD недостатъчност. Следователно диференциалните съображения трябва да включват:

  • Автоимунна хемолитична анемия
  • Нарушения на конюгацията на билирубин (напр. Синдром на Gilbert)
  • Хемолитична болест на новороденото
  • Наследствена сфероцитоза
  • Сърповидно-клетъчна анемия
  • Таласемия

Ключови съображения и дуги проблеми

Лечение на пациенти с G6PD с метхемоглобинемия.

Метхемоглобин (MetHg) се образува в еритроцитите, когато желязото в хем групата на хемоглобина претърпи окисление от нормалното състояние (Fe 2+) до (Fe 3+). Това окислено състояние свързва слабо кислорода. Симптомите на хипоксия започват да се развиват, когато нивото на метхемоглобин достигне 10%, а смъртта може да настъпи, когато нивото достигне над 50%.

Трябва да се има предвид метхемоглобинемия при пациенти с централна цианоза и хипоксия, чиито симптоми са устойчиви на прилагане на кислород. Специфичен антидот за тежка остра метхемоглобинемия е метиленово синьо. Интравенозно инжектираното метиленово синьо се редуцира до левкометиленово синьо чрез NADPH-зависими механизми. След това левкометиленовото синьо се използва като субстрат за превръщането на метхемоглобина обратно до хемоглобина.

Пациентите с G6PD недостатъчност обаче нямат достатъчно NADPH, за да усвоят метиленовото синьо.

Неусвоеното метиленово синьо може да причини допълнителни окислителни щети при пациент с G6PD недостатъчност, което води до хемолиза и дори смърт. Следователно е важно пациентите, за които се знае или се подозира, че имат някаква степен на G6PD недостатъчност, да не получават метиленово синьо. Алтернативните терапии за пациенти с дефицит на G6PD с метхемоглобинемия включват трансфузия на „защитени“ еритроцити или осигуряване на хипербарна кислородна терапия.

Подобряване на резултатите на здравните екипи

Диагнозата и лечението на G6PD недостатъчност се прави най-добре с интердисциплинарен екип, който включва генетик, педиатър, интернист, лабораторен специалист, детски сестри и хематолог. При новородените лечението се фокусира върху овладяване на жълтеница и предотвратяване на керниктер. При по-възрастните пациенти лечението зависи главно от цялостната клинична картина. По-малко тежките случаи могат да се менеджират с поддържащи грижи и предотвратяване и избягване на опасни агенти. Лекуват се всякакви инфекции, както е посочено в анамнезата. По-тежките случаи може да изискват трансфузия.

Основният болногледач, практикуващата медицинска сестра и фармацевтът трябва редовно да оценяват лекарствата на пациента, за да се гарантира, че нито едно не е свързано с това разстройство.

Продължаване на обучението за специалисти

Автор: Джанер Башчобанов, Медицински университет – София
Редакция: Любомир Манолов, Медицински университет – София

Източници на следващата страница

Средно: 3.7 / 5. Гласували: 3

Все още няма оценка.


  • 60
    Споделяния
Беше ли Ви полезно? Да 2 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари