1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Инфекциозни болести
  4. Вирусни гастроентерити

Вирусни гастроентерити


Гастроентеритите са сред най-често срещаните заболявания при хората и имат висока заболеваемост и смъртност. Най-силно засегнати са кърмачета и малки деца – в тропическите зони от гастроентерит годишно умират 1-2 милиона деца. Вирусите са едни от най-честите причинители. Откакто Норовирусът беше открит с електронен микроскоп през 1972-ра броят на известните причинители расте постоянно.

Клиничен казус
На американски ферибот по време на обиколка в карибите един от пътниците получава силно и обилно повръщане и силно разстройство. Чувства се много отпандал, има болки в корема, главоболие и му е много лошо. След няколко часа още 45 пътници съобщават на корабния лекар за подобни симптоми – това са 2% от пътниците на кораба! Някои се оплакват и от кашлица. Корабният лекар предполага, че става въпрос за инфекция с Норовирус.

Понеже е добър корабен лекар, си носи тест-кит за Норовирус и потвърждава диагнозата. Слага всички болни пътници под карантина до 48 часа след отшумяване на симптомите. На бюфета за закуска се забранява самообслужването. Много от пътниците се оплакват и изискват да бъдат евакуирани от кораба с хеликоптер. Други заплашват, че ще се хвърлят през борда. След края на пътуването 10 от пътниците съдят ферибота за щети.

Вирусни гастроентерити MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Man having stomach ache, grimacing from pain and touching belly, standing over yellow background.

Ротавирус

Ротавирусите са сред най-честите причинители на тежки дехидратиращи гастроентерити при кърмачета и малки деца под 5 г. възраст, както и при възрастни над 70 г. Разболяват се деца по целия свят, но в страни с нисък социоикономически статус инфекциите и смъртните случаи са по-чести.

Вирусни гастроентерити MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Ротавируси на електронен микроскоп

Морфология

Ротавирусите принадлежат към семейство Реовируси. Вирионът е около 70 нм и има 3 концентрични протеинови слоя. Вътрешните два (изградени от VP2 и VP6 протеини) се наричат ядро и съдържат виралния геном – 11 двуверижни РНК сегмента. На електронен микроскоп вирусът прилича на колело със спици, откъдето идва и името му (rota – колело). На повърхността си вирусът има спайкове (VP4 протеин), които имат хемаглутиниращи свойства и заедно с VP6 са важни за класификацията.

Вирусни гастроентерити MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Класификация

Според вида на VP6 протеина ротавирусите се групират в групи A-G. У човека болестотворна е група А. На базата на VP4 се групират в генотипове (P – от протеаза, защото VP4 спайка е протеаза-чувствителен) P[1], P[2] и др, а на базата на VP7 – в серотипове (G – от гликопротеин, защото VP7 е гликопротеин) G1, G2 и т.н.).

Например най-честият ротавирус в момента по света е серотип G1 генотип P[8], т.е. G1P[8].

Епидемиология

По света има над 258 милиона случая годишно. Това прави вируса най-честата причина за тежка дехидратираща диария при деца.

Най-засегнати са развиващите се страни. През 2016-та са загинали 128 500 деца в световен мащаб. Откакто обаче през 2006-та година беше въведена ротавирусната ваксина, броят на тежките случаи спадна с 50%.

Ротавирусът е много силно инфекциозен! Само 10 вирусни частички са достатъчни да разболеят едно дете! Междувременно в 1 мл фекалии се съдържат 10^11 на брой вирусни частички.

Затова на възсраст 2-3 г. почти всички деца вече са се срещали с вируса и имат серумни антитела. Имунитетът обаче не е траен. Възрастните могат да се разболяват и да разпространяват вируса цял живот, макар при тях инфекцията да е по-често асимптомна. С напредване на старостта симптоматичните инфекции отново нарастват.

Вирусът има сезонност – най-много инфекции има от Февруари до Май. В тропическите области, където постоянно е топло, честотата на инфекциите е целогодишна.

Пренасяне

Пренасянето е по фекално-орален път и чрез директен контакт. Възможно е и пренасяне чрез замърсени храни.

Патогенеза

Ротавирусите инфектират зрели ентероцити, навлизайки в тях през върха на микровилите. Външният протеинов слой се слива с плазмената мембрана на ентероцита и ядрото се освобождава в цитоплазмата.

Ядрото после действа като машина за репликация – образуват се готови вирусни мРНК-и, които се транслират в протеини в цитоплазмата и транскрибират в двувержини сегменти. Така се сглабят нови ядра, които отиват в ендоплазмения ретикулум и се сдобиват с външен слой. После вирусът напуска ентероцита, а ентероцитът загива (лизира се).

Механизмът на диарията не е напълно изяснен. Дължи се както на малабсорбция заради увреждане на лигавицата (дизахариди и мазнини не се абсорбират добре), така и на експресия на вирусен неструктурен протеин NSP4, който действа като ентеротоксин.

Има и данни, че ротавирусите предизвикват отделяне на серотонин, който причинява повръщането и засилва диарията.

Загубата на вода с диарията причинява дехидратация и тежки електролитни дисбаланси!

Клиника

Инкубационният период е 1-3 дена. После започва триада от:

  1. Диария
  2. Повръщане
  3. Температура и треска

Това продължава около 4-7 дена. Най-често се разболяват кърмачета на възраст 3-36 месеца и стари хора.

Има и много асимптоматични инфекции, което корелира с броя на прекараните в миналото инфекции.

Некървавата диария и повръщането водят до метаболитна ацидоза и изотонична дехидратация и електролитен дисбаланс. Възможни са дори ритъмни нарушения и сърдечен арест, а понякога се развиват гърчове и аспирации. Най-честата екстраинтестинална проява е системна виремия (при 65% от децата). Ротавирусите могат да засегнат и бъбреците и черния дроб.

Отделянето на вируса спира след около 10-14 дни.

Имунокомпроментираните хора страдат от хронични инфекции с диария и отделяне на вирусите в продължение на месеци.

Имунитет

Имунитетът срещу ротавирус е краткотраен.

Появяват се защитни антитела в серума, но те не са основната защитна линия. По-важни са секреторните IgA в червата.

Лабораторна диагностика

Ако на базата на клиниката не може да се съди за причинителя, а той е важен (например при бум на заразата в детски градини или фериботи), се препоръчват лабораторни тестове.

Използва се фекална проба и се извършва RT-PCR или ензимен имунотест (Enzyme Immunoassay). RT-PCR е по-чувствителен и може да позволи диференциране и на други инфекциозни причинители.

Терапия и превенция

Прогнозата в развитите страни е добра.

В развиващите се страни достъпът до качествено здравеопазване е основна причина за кърмаческа смърт.

Решаващо е заместването на вода и електролити по орален (т.нар. WHO разтвор) и в тежки случаи – парентерален път.

Превенцията се извършва чрез бързи мерки при откриване на зараза (отделяне на болните, използване на ЛПС, дезинфекция с подходящи препарати, добра хигиена). От 2006-та година насам съществуват 2 орални живи ваксини.

  • Ротавак – атенюират Ротавирус 116E (G9P[10]) с кръстосана защита срещу много видове ротавирус
  • Ротарикс – жив атенюиран G1P[8] вирус

Норовирус

Инфекцията с Норовирус е най-честата причина за епидемичен гастроентерит и е виновна за над 90% от случаите на бум на вирални гастроентерити. Настъпват целогодишно, но най-често през зимата (т.нар. “зимно повръщане”).

Морфология

Норовирусът спада към семейство Калицивируси.

Съдържа едноверижна позитивна РНК от 7,3-7,7 кб. Няма обвивка. На електронен микроскоп вирусите приличат на разположена една до друга погледнати отгоре чаши (calix – чашка).

Вирусни гастроентерити MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Норовируси на ЕМ

Класификация

Има 5 геногрупи на базата на нуклеотидната последователност на РНК-то.

Най-често се среща геногрупа GII.4.

Геногрупите си обменят геномни фрагменти и затова вирусът е силно променлив.

Епидемиология

Норовирусът е разпространен в цял свят.

Изключително стабилен е във външната среда и е устойчив на много дезинфектанти. Съдържа се не само във фекалиите, но и в повърнатите материи. Тази устойчивост е причина често да води до епидемии от гастроентерит.

От епидемии са засегнати най-често болници, хосписи, училища, детски градини и фериботи.

10-100 вирусни частици са достатъчни да предизвикат заболяване (малко повече, отколкото при ротавирус)!

Заболяват хора от всякаква възраст, но както и при ротавируса – най-много малки деца и стари хора.

Откакто има ваксина срещу ротавирус, норовирусът е най-честата причина за гастроентерит при всички възрастови групи.

Заразяването става основно по фекално-орален път, но вирусни частици се съдържат и в повърнатите материи. По време на повръщане могат да се дисеминират във въздуха под формата на малки капчици повърнато!

Заразени хранителни продукти (салати, плодове, най-вече боровинки, сладки, миди и други морски храни), както и замърсена вода, са причини за възникване на епидемии. Възможно е и вторично заразяване от човек на човек.

Патогенеза

Не е напълно изяснена. При биопсии от йейунум се вижда, че ресничките са разширени и сплескани. В ламина проприа пък се забелязва моноцитен инфилтрат. Мукозата е запазена, но има понижена ензимна активност (напр. понижени алкална фосфатаза, захараза, трехалаза). Това може би води до малабсорбция на мазнини и въглехидрати.

След около 2 седмици вече не се наблюдават промени.

Клиника

Инкубационният период е кратък – 6-50 часа. После започва гадене с коремни болки, а след това – повръщане и силна некървава диария.

И тук може да се стигне до тежка дехидратация, електролитни дефицити и сърдечни аритмии!

Освен това има значителна отпадналост, главоболие и мускулни болки.

За около 2-3 дена при здрави хора болестта отшумява. Отделянето на вируса обаче продължава още 1-2 седмици. При имунокомпроментирани инфекцията персистира повече.

Имунитет

Имунитетът е частичен и продължава само няколко месеца.

Някои хора имат специфичен ензимен дефект и не синтезират определени антигени, които са прицел за вируса. Затова тези хора са резистентни към някои норовирусни генотипове.

Лабораторна диагностика

Прави се чрез RT-PCR.

Евентуално може да се направи и ELISA за антиген във фекална проба или повърната материя, но този мето е по-малко чувствителен и специфичен.

Превенция

Норовирусите са високо инфекциозни и силно устойчиви!

При зараза източникът трябва бързо да се ограничи. Трябва да се спазва добра лична хигиена и да се използват функциониращи срещу норовируса дезинфектанти.

Други гастроентеритни вируси

По рядко се срещат ентеритни аденовируси (тип 40 и тип 41), астровируси и коронавируси (вкл. SARS-COV-2).

Автор
Любомир Манолов, Медицински университет – София

Източници на следващата страница

Средно: 5 / 5. Гласували: 4

Все още няма оценка.


Тагове , , , , , , , , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 2 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари