1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Инфекциозни болести
  4. Чума

Чума


Чумата е единствената болест, причинявана от бактерията Yersinia Pestis. Тя е една от 3-те подлежащи на карантина заболявания според WHO (чума, холера и вирусна хеморагична треска).

Клиничен казус
В националния парк Yosemite, САЩ е намерен лесничей, мъртъв в хижата си. Негови колеги докладват, че мъжът до скоро е бил здрав, но преди няколко дена е имал висока температура, треска, болки в мускулите и кървава кашлица. Закаран е в спешно отделение, където е изключен грип. Друга дианостика не е извършена. При аутопсията се установяват хеморагични инфилтрати и в двата бели дроба. Оказва се, че няколко дена по-рано лесничеят е намерил мъртва пума в гората и й е извършил аутопсия без ръкавици. Затова се вземат проби от лимфните възли на пумата и белите дробове на лесничея и се изследват за Y. pestis. Пробата се оказва положителна. Всички контактни на лесничея хора получават хемопрофилактика.

История на “Черната смърт”

Никоя друга инфекциозна болест в историята на човечеството не е обвързана с толкова стах и ужас колкото чумата. Известна и ужасяваща е още от античността, когато е причинявала множество пандемии и е избивала значителни количества от населението на Европа и ориента.

Популационногенетични проучвания показват, че се е зародила едва преди около 5000 години като клон на Y. pseudotuberculosis. Първата описана пандемия датира около 6. век пр. хр. – т.нар. Юстиниянова чума (541 – 544) и е опустошила византийската империя, избивайки половината й население.

Втората и най-известна пандемия бушува между 1347 – 1351 г. в Европа и Близкия Изток. Избива една трета от населението им – около 25 милиона души. Става известна като “черната смърт”. Бумове на тази пандемия продължават чак до 19 век. През 1710 г. е основана най-голямата болница в Берлин – Шарите, именно като болница за чума.

Третата пандемия започва 1855г. в Китай и се разпространява из цяла Азия, Европа, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка. През 1898 г. бушува в Индия. 1911 – Манчурия. 1964 – Виетнам. През 1994 . отново има бум в Индия.

През последните 20 години годишно заболяват 1000 – 5000 души и се докладват на СЗО. Около 90% от тях се случват в южно- и източноафрикански държави.

Y. pestis, причинителят на черната смърт, е открита през 1894г. от швейцареца Александър Йерсин.

Микробиология

Чума MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Y. pestis – бактерии с форма на безопасна игла на кръвна натривка

Строеж

Y. pesis прилича на останалите йерсинии, но има капсула. Съдържа 3 важни за патогенността плазмида. Най-големият от тях е ключов за оцеляването в бълхата.

Капсулата (F1) се образува на 37 градуса, т.е. чак след като йерсинията е в бозайника. Изградена е от един единствен протеин и е имуногенна.

Екстрацелуларни продукти:

  • Плазминоген-активаторен протеин – кодира се от плазмид и действа фибринолитично. Затова е важен при хематогенната дисеминация на бактерията в организма.
  • Летален токсин – кодира се от плазмид и действа като фосфолипаза. Важен е за оцеляването на бактерията в бълхата.
  • Yops – токсини с антифагоцитни свойства

Жизненост

Йерсинията оцелява в засъхнала слюнка и във фекалиите на бълхите при стайна температура. Оцелява и в хралупи на гризачи за дълго време. Вътре в организма се държи като факултативен интрацелуларен бактерий, т.е. оцелява и се размножава в неактивирани макрофаги, след като я погълнат.

Обитание

Чумата е зооноза – най-важен резервоар са гризачи и други бозайници (плъхове, мишки, джербили, катерици, прерийни кучета)!

Предаването става основно чрез бълхи, като над 80 вида бълхи могат да я пренасят. Възможно е и директно предаване (виж Епидемиология).

Ендемичните области са в Азия, Северна и Южна Америка и най-вече в Централна, Източна и Южна Африка.

Епидемиология

Епидемиите от миналото са се случвали основно в градски условия. Обикновено инфектирани плъхове внасят отвън йерсиниите сред териториите на хората и инфектират местните плъхове. Когато плъховете умрат, бълхите им са принудени да сменят гостоприемника и така пренасят заболяването върху хора.

Днес инфекциите се случват основно в селските райони. Разширяването на човешката популация означава нахлуване и в зоонотични ендемични райони, където е възможен директент контакт с болни животни. Така в много области човекът влиза в директен контакт с резервоарни бозайници без посредничеството на бълха (контакт с инфектирани животни, консумиране на гризачи в Азия, Африка и Южна Америка или инфектирани камили в Централна азия, контакт с домашни котки в САЩ и т.н.),

Промените в климата причиняват изместване и разширяване на местообитанието на резервоарните животни. Нарастващата бедност в повечето страни в ендемичните области и засилената политическа нестабилност влошават състоянието на здравните системи. Ситуацията се влошава с появата на мултирезистентни щамове в Южна Африка, които се разпространяват бързо.

Чумата следователно не е болест на миналото, а актуална зооноза с широк спектър от гостоприемници!

През 2010-2015 по света е имало 3248 човешки случая. Най-засегнати са Конго, Мадагаскар и Перу.

Пренасяне

Чумата се предава при ухапване от бълха, която се е заразила от болен плъх.

Бактериите се размножават в предстомахчето на бълхата и достигат такъв брой, че го задръстват. Освен това образуват биофилм и още повече затрудняват пасажа през хранопровода на бълхата. Когато бълхата опита да смуче кръв от друг гризач или човек, тя повръща йерсиниите в него. Там на 37 градуса те започват да образуват капсула (F1) и Yops протеини.

При белодробната чума е възможно и въздушно-капково предаване.

Патогенеза

Патогенезата преминава през първичен афект, генерализиране и чумна пневмония.

Първичен афект

На ухапаното място (най-често горния или долния крайник) се образува първичен афект – мехурче, пълно с размножаващи се йерсинии. От там те попадат в аферентните лимфни пътища и достигат локалните лимфни възли (съответно в ингвиналната област или аксилата). Така в областта на слабините (или аксилата) се образуват бабуни от подутите лимфни възли (Bubo – от гр. значи слабини). От там идва и наименованието “бубонна чума”.

Чума MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Бубонна чума – подути лимфни възли в ингвиналната област. От гр. Бубо – слабини.
Снимка – Wikipedia

Йерсиниите могат да проникнат и през орофарингелната лигавица. Тогава се подуват лимфните възли в шийната област (цервикална бубонна чума).

Генерализиране

Ако филтърният капацитет на локалните лимфни възли се изчерпи, йерсиниите продължават нататък към кръвообращението. Започва тежко системно заболяване с дисеминирана интравазална коагулация, изчерпваща факторите на кръвосъсирването. За това е виновен ендотоксинът на йерсинията.

Засягат се кожата, черният дроб и слезката, белите дробове и понякога дори менингите. В засегнатите органи и най-вече кожата се развиват хеморагии. Често се достига до септичен шок.

Чумна пневмония

При засягане на белите дробове се развива вторична чумна пневмония.

Освен тежко усложнение тя представлява и възможен начин за разпространение на чумата по въздушно-капков път!

Ако човек се зарази по въздушно-капков път, той развива първична чумна пневмония.

Чума MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Клиника

Чумата се манифестира в 3 форми: Бубонна чума, септицемия и вторична (понякога първична) пневмония.

  • След 2-6 дена инкубационен период болестта започва с умора, главоболие и втрисане. 1 ден по-късно се образуват болезнените подутини в ингвиналната, аксиларната или цервикалната област – Бубонна чума.
  • Следва генерализиране с развитие на септицемия и засягане на черен дроб, слезка, менинги и бял дроб.
  • При засягане на белия дроб в рамките на 1-3 дена се развива вторична пневмония. Тя се проявява със задух, кашлица, гнойни и дори кървави храчки. При засягане на кожата болните развиват хеморагична пурпура, която некротизира и преминава в гангрена. От там идва и наименованието “черна смърт”.

Смъртта настъпва 3-5 дена от началото на симптомите!

Първичната чумна пневмония има инкубационен период 2 дена, продължава 2 дена и завършва смъртоносно, ако не се лекува.

Виж клиничния казус в началото на статията.

Имунитет

Y. pestis е факултативен вътреклетъчен бактерий и затова активираните макрофаги са основна защитна линия. За целта са нужни антигенспецифични Т-лимфоцити. Участват и антитела – срещу капсулата (F1) и срещу ендотоксина.

Имунитетът е следователно смесен: участват както антитела, така и Т-лимфоцити. При преболедували този имунитет е продължителен, но не 100% ефективен!

Диагноза

Материал

За бактериологично изследване се взема материал от:

  • Лимфен възел при бубонна форма
  • Храчка при пневмония
  • Кръв при септицемия

Лабораторен подход

Чумата е силно инфекциозна! Затова трябва да се спазват строги лабораторни мерки!

При оцветяване по Грам йерсинията се вижда като коковидни, грамнегативни пръчици.

При оцветяване по Уейсън (метиленово синьо и карболфуксин) или само с метиленово синьо йерсинията се оцветява биполярно и изглежда като безопасна игла. Такова биполярно оцветяване не е характерно за останалите йерсинии.

Обикновено диагнозата се поставя при оцветяване на аспират от лимфен възел или храчка с флуоресцентни антитела срещу капсулния антиген F1.

Йерсинията може да се отгледа и в кръвен агар за 24-48 часа и дава кафяви, нехемолизиращи колонии. Оптималната температура за отглеждане е 28 градуса. Тогава йерсинията не образува капсула и колониите са грапави. При 37 градуса се образува капсула и колониите са гладки.

Терапия

Основно средство за избор са гентамицин и стрептомицин.

Алтернативно се използват доксициклин и ципрофлоксацин. С добра терапия леталитетът пада до 1-5%. Без лечение бубонната чума е смъртоносна в 40-70% от случаите, а генерализираната и пневмоничната – винаги.

Ако лечението се забави повече от 15 часа след началото на треската, прогнозата се влошава!

През 1995 в Мадагаскар за първи път са описани мултирезистентни щамове.

Превенция

Общи мерки

Тук основна цел е борбата с плъховете. В ендемични области обаче резервоар са и други видове и често няма как да се избият.

Ваксинация и хемопрофилактика

Няма напълно ефективна и достъпна форма на ваксинация. Затова при експозиция се препоръчва хемопрофилактика!

Хемопрофилактиката се прави с доксициклин или левофлоксацин за 7 дена.

Съществуват убити с формалин ваксини, но те имат значителни странични ефекти и се препоръчват от СЗО само в случай, че се очаква епидемичен взрив от чума.

Карантина

Всеки случай на чума трябва да се съобщи на СЗО и пациентът трябва да се карантинира в болница.

Биооръжие

Y. pestis трудно може да се използва за биооръжие, защото са нужни твърде много бактерии, за да причинят пневмонична форма и да започнат да се разпространяват въздушно-капково. Въпреки това тя е биооръжие категория А според американският център за контрол на заразни болести CDC.

Източници на следващата страница

Средно: 5 / 5. Гласували: 6

Все още няма оценка.


Тагове , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 4 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари