1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Инфекциозни болести
  4. Тетанус

Тетанус


Тетанусът се причинява от C. tetani. Тя се намира навсякъде в природата, най-вече в почвата. Има ефективна ваксина срещу тетанус, включена в Националния имунизационен календар.

Клиничен казус
78-годишен мъж пада от трактор в кална местност. Получава рана с размери 5х2 см на дясната предмишница. Местен лекар му изписва локално лекарство за мазане и не провежда профилактика за тетанус. Мъжът е ваксиниран за тетанус като дете, но не е получавал бустерна ваксина през последните 10 години – всъщност не помни изобщо да си е правил бустерна ваксина.
Приет е в отделение 2 седмици по-късно с болки в челюстта, подут корем и неспособност да си отваря устата (тризмус). Получава тетанусов имуноглобулин, както и тривалентна ваксина срещу тетанус, дифтерия и коклюш. Даден му е и метронидазол. Раната е хирургически почистена. На 4-тия ден от хоспитализацията получава апнея и сърдечен арест. Интубиран е и се стабилизира. Не може да се спре апаратната вентилация заради продължаващ тризмус. На 11-тия ден се трахеостомира. Постепенно започва да се подобрява и на 18-тия ден вече диша спонтанно и се превежда в нормално отделение. На 22-рия ден е изписан с диагноза тетанус.

Микробиология

C. tetani е открит от няколко учени в края на 19-ти век. 1890г. Китасато открива грам (+) пръчици с форма на тенис ракета заради спорите в края си. 1884г. Карле и Ратоне откриват, че предаването става чрез раневи секрет. Същата година Николаиер открива, че предаване става и от почвата.

Строеж

Всички клостридии са грам (+) бактерии. C. tetani образува ендоспори и в тази си форма прилича на тенис ракета (или палка за барабан). Образува тетанусов токсин, който е виновен за заболяването. Образува и тетанолизин, но той няма роля в патогенезата на тетануса (има хемолитични свойства).

Спорите са изключително резистентни във външни условия. Откриват се навсякъде в почвата!

Тетанус MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Пръчици и спори, изолирани от рана

Епидемиология

В страни със задължителна имунизация срещу тетанус, каквато е и България, случаите са редки. През 2021 г. у нас е регистриран само един случай. През 2020 г. – също само един случай. През 2010 г. е имало 4 случая.

В развиващите се страни, където ваксинация не се прилага масово, тетанусът остава честа причина за смърт след наранявания и при новородене.

Ежегодно от тетанус умират около 1 милион души по света!

Тетанус MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Смъртни случаи от тетанус за 2021 г.
Снимка – СЗО

Предаване

Тетанусът се предава, когато спори попаднат през рана в кожата.

Патогенеза

Причинителите се размножават локално във входната врата и продуцират тетанусов токсин (тетаноспазмин). Отделя се чрез автолиза на клостридиите. След това достига ретроградно по нервните влакна или хематогенно до сивото вещество на костния мозък. Там оказва действието си. Токсинът разгражда протеолитично синаптобревина – протеин в стената на везикулите на инхибиторните ГАМК (гама-аминомаслена киселина) мотоневрони. Така действието им се блокира и отпада инхибиторното им действие: Възниква спастична парализа със стрихниноподобни тонично-клонични гърчове.

Имунитет

След прекаран тетанус се образува несигурен антитоксинов имунитет. Единственият начин за сигурен, траен имунитет е ваксинацията. Имунитетът при нея трае 10 г. и трябва да се обновява.

Клиника

При тетануса се касае за ранева инфекция с увреждане на нервната система.

Раната се замърсява със спори дори при леки травми – особено при навлизане на чужди тела в кожата като трески, пирони и други. Особено опасна форма на тетанус е тетанусът при новороденото (tetanus neonatorum), при който пъпната връв може да се инфектира от нестерилизирани инструменти.

Инкубационният период достига 3 седмици. После настъпва главоболие и увеличена рефлексогенност. Развива се характерният тризмус (увеличен тонус на дъвкателната мускулатура със затруднено отваряне на устата). По-късно контракцията на мимическата мускулатура води до характерния risus sardonicus. По-късно се развиват тонично-клонични гърчове и опистотонус. Леталитет може да настъпи при засягане на дихателната мускулатура.

Развива се и нарушение на автономната нервна система – с ниски и високи кръвни налягания, тахикардия, илеус, изпотяване, увеличени трахеални секреции, остра бъбречна недостатъчност.

Тетанус MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Risus sardonicus
Тетанус MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Опистотонус

Диагноза

Диагнозата е клинична и на базата на история за нараняване. Бактерията трудно се отглежда в културна среда. Може да се докаже токсин в серума на пациента.

Доказване на токсин

Доказването на токсин става чрез вземане на серум и инжектиране с него на мишка. Мишката получава спазъм на задните крайници и умира. Мишки, инжектирани със серума на пациента и с антитела срещу тетанусовия токсин, оцеляват.

Тетанус MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Инокулирани със серум мишки
A – в началото В (след 12 часа) парализа на задните крайници и опашката С (след 24 часа) мъртви мишки
Снимка – https://www.ajtmh.org/view/journals/tpmd/93/4/article-p752.xml

Лечение

Пациентът трябва да се изолира в отделна тиха стая, защото шумовете засилват спазмите!

Терапията на тетануса се състои от даване на антитоксин (човешки антитела) 0,5 мл мускулно в M. deltoideus, както и от саниране на раната (хирургично и антибиотично).

Антибиотиците са полезни само в ранните етапи – преди отделяне на токсина в организма, както и за спиране на по-нататъчното му отделяне. Използва се метронидазол (за 7-10 дни).

Прилагат се и симптоматични мерки – мускулни релаксанти, бета-блокери за автономната дисфункция, интубация при парализа на дихателната мускулатура и др.

Превенция

Леталитетът при разгърната тетанусова интоксикация e висок. Затова превенцията е ключова.

Имунизация

В България до въвеждането на имунизация са боледували деца до 14 г. След 70-те години се наблюдава изтегляне на заболяемостта над 40 год. възраст – основно защото е нужна реимунизация на всеки 10 години, а такава не се прави.

Според действащия в страната Имунизационен календар тетаничния токсоид е част от шесткомпонентната ваксина (Hexacim), която се прави на децата на 2, 3 и 4 месечна възраст, реимунизация на 16 мес. с петкомпонентна ваксина (Pentaxim), на 6- годишна възраст (Tetraxim), на 12 , 17, 25 годишна възраст и след това през 10 години – Тd /Тетадиф/ – ваксина .

Източници на следващата страница

Средно: 5 / 5. Гласували: 4

Все още няма оценка.


Тагове , , , , , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 3 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари