1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Дерматология
  4. Кожа – анатомия и хистология

Кожа – анатомия и хистология

  • 33
    Споделяния

Въведение

Кожата е най-големият орган в тялото и покрива цялата му външна повърхност. Изградена е от три слоя – епидермис, дерма и хиподерма. И трите се различават по анатомия и функции. Кожата е първата бариера на тялото срещу патогени, УВ светлина, химични и механични дразнители. Регулира телесната температура и количеството вода, което се отделя във външната среда. Тук разглеждаме важните анатомични структури на епидермалния слой, структурата, функцията, ембриологията, кръвоснабдяването, инервацията и хирургичните и клиничните му аспекти.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Кожа -епидермис и дерма
Снимка – Wikipedia

Дебелина на кожата

Дебелината на всеки кожен слой е различен в различните региони на кожата. Неокосмената кожа по ходилата и дланите е най-дебела заради допълнителния епидермален слой – stratum lucidum. За сравнение – кожата в горната част на гърба също е дебела, но там това е за сметка на дермата и stratum lucidum не присъства.

Слоеве на епидермиса

Stratum basale

Наречен още stratum germinativum. Това е най-дълбокият слой на епидермиса и е отделен от дермата чрез базална мембрана. Връзката с базалната мембрана се осъществява от хемидесмозоми. Клетките тук са в един ред, кубовидни до цилиндрични, митотично активни и постоянно произвеждат нови кератиноцити, които поемат към по-повърхностните слоеве. В този слой се намират и меланоцити.

Stratum spinosum

Той е дебел 8-10 клетъчни реда и съставя основната част от епидермиса. Клетките са с неправилна полихедрална форма и имат шиповидни израстъци. Те се “протягат” към съседните клетки и се свързват с тях чрез десмозоми. В този слой се намират и дендритни клетки.

Stratum granulosum

Той е дебел 3-5 клетъчни реда. Клетките са с диамантена форма и притежават кератохиалинови гранули и ламеларни телца. Кератохиалиновите гранули съдържат кератинови прекурсори, които по-нататък ще агрегират, ще се свържат с кръстосани връзки и ще формират влакна. Ламеларните телца съдържат гликолипиди, които се секретират на повърхността и действат като “лепило” между отделните клетки. Клетките в този слой започват да се “обезсмъртяват” и да губят ядрата си.

Stratum lucidum

Той е дебел 2-3 клетъчни реда и се открива само в епидермиса на дланите и ходилата. Заради него те лъщят. Представлява тънък светъл слой, съдържащ елайдин – страничен продукт от трансформацията на кератохиалина.

Stratum corneum

Той е дебел 20-30 клетъчни реда и е най-външният слой на епидермиса. Съставен е от кератин и рогови люспи от мъртви кератиноцити (безядрени плоски клетки). Той варира най-силно в дебелината си, особено в мазолеста кожа. Мъртвите кератиноцити секретират дефензини, които участват в имунната защита. Натрупаните кератини и липиди (водна епидермална бариера) възпрепятстват водните загуби.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Слоеве на епидермиса
Снимка – Wikipedia

Клетки на епидермиса

Кератиноцити

Кератиноцитите са преобладаващият клетъчен тип в епидермиса. Произлизат от базалния слой, произвеждат кератин и формират водната епидермална бариера, като произвеждат и секретират липиди. Освен това регулират калциевата абсорбция чрез активиране на холестероловите прекурсори от УВБ светлината при образуването на витамин Д.

Роговият слой на кожата непрекъснато се излющва и този процес е различен в различните части на тялото. В неокосмената дебела кожа на дланите и ходилата има повече клетъчни слоеве, както и допълнителен слой – stratum lucidum. Като цяло процесът на вроговяване и излющване протича в следните стадии:

  1. Клетъчното делене се случва в stratum basale/germinativum. Едната клетка остава, а другата се изтласква към повърхността. Базалните клетки започват синтезата на тонофиламенти (от кератин), които се групират в снопчета (тонофибрили).
  2. Клетките се изтласкват в stratum spinosum. В горната му част клетките започват да образуват кератохиалинови гранули с интермедиерни протеини, филагрин и трихохиалин; това помага за агрегирането на кератиновите филамени и трансформацията на клетките в рогови люспи, т.е. кератинизацията. Клетките формират и ламеларни телца.
  3. Клетките се изтласкват в stratum granulosum и стават плоски и диамантеновидни. Натрупват още кератохиалинови гранули сред тонофиламентите.
  4. Клетките продължават в stratum corneum, където стават плоски и губят клетъчните си органели и ядра. Кератохиалиновите гранули превръщат тонофибрилите в хомогенен кератинов матрикс.
  5. Накрая вроговените клетки достигат повърхността и се излющват чрез разграждане на десмозомите от KLK. Протеиназната активност на KLK (каликреин-свързана серин пептидаза) се активира от по-ниското pH на повърхността.

Меланоцити

Меланоцитите произхождат от нервния гребен и произвеждат меланин. Той е отговорен за кожната пигментация. Наират се между клетките на stratum basale. УВБ лъчите стимулират продукцията на меланин и той на свой ред защитава кожата от УВ радиацията. Меланин се произвежда при превръщане на тирозин в ДОПА чрез ензима тирозиназа. След това меланинът “пътува” в меланинови гранули по израстъците на меланоцитите към съседните кератиноцити и им се предава. Този процес се нарича “пигментно дарение” и реално представлява фагоцитоза на връхчетата на меланоцитите от страна на кератиноцитите.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Снимка – Wikipedia

Лангерхансови клетки

Лангерхансовите клетки (наречени още дендритни) са първата защитна линия на кожата срещу инфекциозни патогени. Имат ключова роля в антигенното представяне. Намират се основно в stratum spinosum и се оцветяват чрез специални методи, за да станат видими.

Произхождат от CD34+ клетки в костния мозък и са част от мононуклеарната фагоцитна система. Съдържат т.нар. гранули на Биербек с форма на тенис ракета. Те се формират при рецепторномедиирана ендоцитоза. Тези клетки съдържат както MHC I, така и MHC II молекули. Участват в транспорта на погълнати антигени до лимфните възли.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Множество дендритни клетки, оцветени със S100 миелопероксидаза (при инфекция с M. ulcerans)
Снимка – Wikipedia

Клетки на Меркел

Клетките на Меркел са овални модифицирани епидермални клетки в stratum basale. Служат като механорецептори за лек допир и са най-многобройни по върха на пръстите. Срещат се още по дланите, ходилата, в устната и гениталната мукоза. Свързани са със съседни кератиноцити чрез десмозоми и съдържат интермедиерни кератинови филаменти. Мембраната им е в контакт със свободни нервни окончания в кожата.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Снимка – Wikipedia

Дерма

Дермата е дебел слой съединителна тъкан, състоящ се от колаген и еластин. На тях се дължи здравината и еластичността на кожата. Свързана е с епидермиса чрез базална мембрана и се състои от два слоя съединителна тъкан – папиларен и ретикуларен слой, които прехождат един в друг без ясна граница. Папиларният слой е горният, по-тънък слой от рехава съединителна тъкан. Той е в контакт с епидермиса и формира папили, които се вдават в него. Ретикуларният слой е по-дебелият, по-дълбок слой. Съдържа по-малко клетки и плътна съединителна тъкан от колагенови влакна. В дермата се разполагат потните жлези, космените фоликули, мускули, сензорни неврони и кръвоносни съдове.

Хиподерма

Хиподермата, още подкожна фасция, се намира под дермата. Това е най-дълбокият слой на кожата и съдържа мастни лобули и част от кожни придатъци (част от космените фоликули), нервни влакна и кръвоносни съдове.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Снимка – Wikipedia

Структура и функция на кожата

Кожата има множество функции. Служи като бариера за вода, микроорганизми, механични и химични агенти и вредните УВ лъчи. Освен това общият и вид и тургор дават индикация за различни системни физиологични и патологични процеси (понижен тургор при ексикоза, пожълтяване при чернодробни заболявания с повишен билирубин, бледост при анемични синдроми).

Механична защита

Епидермисът има външен слой от мъртви вроговени клетки, които устояват на механичните въздействия на околната среда. Дермата кръвоснабдява епидермиса и притежава сетивни структури, които улавят опасности. Хиподермата служи като “въздушна възглавница” за механични травми и като склад за мастна тъкан. Ноктите защитават върха на пръстите, които често са изложени на травми.

При травми кожата осигурява заздравителния процес чрез хемостаза, възпаление, пролиферация и ремоделиране. Хемостазата се извършва с помощта на тъканния фактор (TF) в субендотелните пространства на кожата, който активира коагулационната каскада. Във възпалителната фаза неутрофили и моноцити пристигат на място, за да остранят инфекциозния агент или мъртвите тъкани. През пролиферативната фаза кератиноцитите и околни фибробласти формират гранулационна тъкан. Тя е матрикс от имунни клетки, незрели колагенови влакна, фибробласти и миофибробласти. Във финалната фаза на ремоделиране ненужните структури и клетки загиват чрез апоптоза и разграждане от металопротеиназите, отделяни от макрофаги. Незрелите колагенови влакна узряват и се формира окончателният екстрацелуларен матрикс.

Епидермална водна бариера

Тя се изгражда от клетъчна обвивка и липидна обвивка.

Клетъчната обвивка е слой от неразтворими протеини по вътрешната повърхност на кератиноцитната плазмена мембрана. Тези протеини се свързват с кръстосани връзки едни с други. Едни от тях са малки и богати на пролин. Други са много по-големи (цистатин, десмоплакин, филагрин).

Липидната обвивка е липидно/хидрофобен слой по външната повърхност на кератиноцитната плазмена мембрана. Кератиноцитите в stratum spinosum произвеждат кератохиалинови гранули и ламеларни телца. В ламеларните телца се съдържа смес от гликосфинголипиди, фосфолипиди и церамиди. Ламеларните телца се изграждат в апарата на Голджи и съдържимото им се отделя чрез екзоцитоза в екстрацелуларните пространства между stratum granulosum и stratum corneum.

Имунна функция

Кожата е първата имунологична защита на тялото. Междуклетъчните контакти на кератиноцитите са механична бариера за патогени.

Антимикробиалните пептиди (AMP) по повърхността на кожата разрушават бактериалните мембрани – катхелицидини, дефензини и др. Те се произвеждат от дендретни клетки, макрофаги и жлези и се активират чрез протеолитично отцепване при стимулация. Липидите като сфингомиелинът и глюкозилцерамидите от ламеларните телца също имат антимикробна активност.

Лангерхансовите клетки в епидермиса представят погълнати антигени, като мигрират до най-близкия лимфен възел. По природа те са дендритни клетки от мононуклеарната фагоцитна система и са част са от придобития имунен отговор.

Хомеостазата на тялото

Кожата участва в телесната хомеостаза като регулира телесната температура (посредством топлоотдаване чрез вазодилатация и изпотяване, вж. Кръвоснабдяване и лимфен отток), а също и чрез ендокринна и екзокринна функция. Ендокринната фунция включва продукцията на витамин Д от кератиноцитите. Това става с участието на УВ-лъчите на слънцето. Кератиноцитите експресират витамин Д рецептор (VDR) и съдържат ензим, който превръща 7-дехидрохолестерола в холекалциферол (витамин Д), който впоследствие се хидроксилира в черния дроб и бъбреците до активния 1,25-дихидроксихолекалциферол (калцитриол). Когато VDR се стимулира, се задейства още и продукцията и миграцията на кератиноцитите в епидермиса. Екзокринната функция е свързана с потните и мастните жлези.

Сетивна функция

Кожата притежава сетивност за допир, топлина и болка (вж. Инервация).

Ембриология

Епидермисът произлиза от ектодермата. Дермата и хиподермата произлизат от мезодермалната тъкан на сомитите. Мезодермата е отговорна и за клектите на Лангерханс. Специализираните нервни структури (вж. Инервация) и меланоцитите произлизат от клетки на нервния гребен, които мигрират в кожата през ембриогенезата.

Кръвоснабдяване и лимфен отток

Кръвоносните и лимфните съдове се намират в дермалния слой. Кръвоснабдяването е организирано в няколко плексуса. Един се намира между папиларния и ретикуларния слой, а друг- между дермата и хиподермата. Епидермисът се изхранва от повърхностен артериовенозен плексус (субепидермален/папиларен). Той участва и в терморегулацията. При повишена телесна температура тялото преразпределя кръвта към него чрез отваряне на прекапилярни сфинктери и регулиране на съдовия тонус и увеличава топлоотдаването. Този процес се регулира от автономната нервна система. Симпатикусът предизвиква вазоконстрикция и задържане на топлина, а при повишена телесна температура се инхибират симпатикусовите центрове в задния хипоталамус и настъпва вазодилатация.

Инервация

Кожата се инервира от соматични и автономни нерви. Соматичната нервна система е отговорна за болковата сетивност (ноцицепция), температурната сетивност, лекия допир, дискриминативния допир, вибрационния усет, усета за натиск и проприорецепцията. Това се дължи на специализирани структури – Меркелови дискове (лек допир), телца на Vater-Paccini (натиск), телца на Майснер (лек допир и вибрация) и телца на Руфини (натиск и разтягане). Свободните нервни окончания стигат до епидермиса и улавят болка. Автономната нервна система регулира съдовият тонус, пилоеректорните мускули и потните жлези.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Тактилни рецептори в кожата
Снимка – Wikiversity

Мускули

Mm. arrectores pilorum са снопчета от гладка мускулатура с автономна инервация, които се залавят за съединителнотъканната обвивка на космените фоликули. Когато се съкратят, дърпат косъма навън и той се изправя, а освен това “изстискват” свързаната с него мастна жлеза. Космите не излизат от кожата перпендикулярно, а под ъгъл. Изправянето на косъма (настръхването) предизвиква бъбунки – т.нар. гъша кожа.

Важно за хирургията

Линиите на Лангер, познати още като линии за разрез, отговарят на посоката на напрежение на кожата. Тя се определя от подредбата на колагеновите и еластичните влакна в дермата. Ако хирургичните разрези се правят по тези линии, остават по-малко белези.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Линии на Лангер
Снимка – Wikipedia

Клинично значение

Кожата има широко клинично значение.

Дерматоми

Дерматомите са сегменти на кожата, базирани на аферентните нерви, които ги инервират. Номерират се според нивото на гръбначния стълб, на което съответстват. Има 7 шийни, 12 торакални, 5 лумбални и 5 сакрални дерматома. Някои заболявания като херпес зостер (от вируса на Варицела зостер) предизвикват пареща болка и еруптивни обриви в дерматома на нерва, в който се размножават. Дерматомите са важни и за диагностиката на гръбначно-мозъчни увреди – по загубата на сетивност в съответния дерматом се съди за нивото на увредата.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Дерматоми
Снимка – Wikipedia

Неоплазии

Клетките на епидермиса претърпяват различни неопластични промени и водят до различни тумори. Плоскоклетъчният карцином произлиза от зрели кератиноцити, обикновено заради УВ увреда при хора с Тип I и Тип II кожен тип (светла кожа, сини или зелени очи, червена или руса коса, склонни към изгаряне и трудно придобиване на тен). Обикновено започва като люспести, петнисти дебели червени кръпки, които могат да кървят или да приличат на брадавица. Този тип рак метастазира. Може да възникне и въз основа на актинова кератоза, която също се причинява от слънчевата светлина и понякога води до кожни рогчета.

Базалноклетъчният карцином е рак на базалния слой и по-рядко метастазира. По-чест е в изложени на слънце зони и често се появява като перлени папули по лицето с телеангиектазии, които лесно улцерират.

Меланомите са рак на меланоцитите с висок метастатичен потенциал, който зависи от дълбочината на лезията. Могат да се намерят по цялото тяло и обикновено са неравномерно пигментирани (ABCDE правило), а понякога и амеланотични.

Лангерханс-клетъчната хистиоцитоза е тип рак, при който Лангерхансовите клетки акумулират в тялото и водят до грануломи, най-често в костите, с последваща болка в костите. По кожата изглеждат като обриви, еритематозни папули и мехури. Интересна е асоциацията с увреждане на хипофизата и последващ инсипиден диабет, инфертилитет или други ендокринни инсуфициенции. Други тежки усложнения се дължат на панцитопения (анемия, тромбоцитопения, левкоцитопения), като директен ефект от свръхразмножаването на Лангерхансовите клетки.

Меркел-клетъчният карцином е рядък рак на Меркеловите клетки и се класифицира като невроендокринен дребноклетъчен карцином.

Кожа - анатомия и хистология MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Плоскоклетъчен карцином
Снимка – Wikipedia

Автоимунни заболявания

Pemphigus vulgaris е автоимунно заболяване, което засяга междуклетъчните протеини в десмозомите, които свързват кератиноцитите един за друг. Води хистологично до акантолиза (отделяне на кератиноцитите един от друг) и формиране на мехури вътре в епидермиса, които лесно се пукат. Асоциирано е с позитивен симптом на Николски – отделяне на епидермиса при механично търкане. Булозният пемфигоид е друго заболяване с мехури, но тук мехурите са здрави и трудно се пукат. Дължи се на антитела срещу хемидесмозомите, които водят до отделяне на епидермиса от базалната мембрана. Затова тук няма акантолиза и позитивен симптом на Николски.

Други заболявания

Синдромът на попарената кожа се дължи на ексфолиативния токсин на S. aureus. Кожата се бели като при тежко изгаряне, има позитивен симптом на Николски и треска. Реакции срещу лекарства възникват при DRESS синдрома, еритема мултиформе, Синдрома на Стивънс-Джонсън и Токсичната епидермална некролиза (често при сулфа-съдържащи лекарства, НСПВС и антиепилептици).

Бактериална флора

Епидермисът съдържа голяма част от нормалната флора на човешкия микробиом. Тя варира в различните части на тялото. Микроорганизмите са непатогенни коменсали или мутуалисти. Обикновено се касае за S. epidermidis, S. aureus, C. acnes, коринебактерии, стрептококи и C. perfringens. Когато обаче кожната бариера се наруши, могат да възникнат инфекции.

Хистология

След вземане на кожна биопсия, тъканта се обработва и разделя на препарати за анализ. Техниката варира в разбичните лаборатории, но техниката с парафин е най-честа. Стандартните процеси са фиксация, дехидратация, изчистване и инфилтрация с парафин. Прясната тъкан се съхранява и пренася в 10% буфериран формалинов фиксатор, който запазва тъканната архитектура чрез кръстосани връзки между лизинови остатъци. Материалът се внася във восък, преди да се сложи на предметното стъкло. Восъкът е неразтворим във вода и алкохол и преди това е нужна дехидратация. Алкохолната дехидратация премахва водата от препарата. Алкохолът после се отстранява с ксилен (изчистване). Тъканта се поставя в топъл парафинов восък, който замества пространствата, преди това заемани от водата. След охлаждане, блокчетата тъкан се режат на тънки парченца, рехидратират се с вода и се оцветяват по ХЕ. Времето, необходимо за цялата процедура, зависи от размера на тъканта, температурата и ползваните реагенти.

Други техники за рязане са замразяващите техники и семитиновите разрези. Замразяващите техники включват замразяване на тъканта с течен азот и рязане със студен нож. Тази техника е по-бърза от парафиновата. Семитиновите разрези се използват за фин детайл и се постигат чрез внасяне на парченцата в епоксидна смола, която позволява по-тънки разрези.

Любомир Манолов – Медицински Университет, София

Източници на следващата страница

Оценете:

Средно: 4.7 / 5. Оценки: 12

Все още няма оценка.


  • 33
    Споделяния
Тагове , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 2 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари