1. Начало
  2. Енциклопедия
  3. Акушерство и гинекология
  4. Моларна бременност

Моларна бременност

  • 3
    Споделяния

Гестационната трофобластна болест (ГТБ) е неоплазия, при която се наблюдава абнормен растеж на трофобластни клетки в матката. Най-честата от тези патологии е моларната бременност. Другите състояния в тази група- инвазивна мола, хориокарцином, трофобластен тумор на плацентарно място и епителоиден трофобластен тумор се наблюдават седмици или години след оплождането, но най-често са след моларна бременност. Ако инвазията е само в матката, състоянието се нарича инвазивна мола. Около 2-3% от моларните бременности се развиват в хорионкарцином. Това е злокачествен и много бързо развиващ се тумор. Въпреки тези фактори, които често се свързват с лоша прогноза, нивото на успешно излекуване след химиотерапия е изключително високо.

Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Честота

Гестационната трофобластна болест се наблюдава с различна честота по света– от 0,57 до 1,1 случая на 1000 бременности, като средната изчислена е 1,002-1,007/1000. В САЩ честотата е 1/600 терапевтични аборта и 1/1500 бременности. В Югоизточна Азия и Япония обаче ГТБ е значително по-разпространена- 2/1000.

Патофизиология

Оплождането на яйцеклетката от сперматозоида води до формирането на зигота. Тя дава началото на ембрио- и трофобласта. От ембриобласта водят своето начало ембрионът, жълтъчното мехурче, амнионът и екстраембрионалната мезодерма. Трофобластът се диференцира в цито- и синцитиотрофобласт и от него се развива впоследствие плацентата.

Гестационната трофобластна болест започва своето развитие от трофобласта и често протича с много високи серумни нива на човешки хорионгонадотропин (ЧХГ).

Моларните бременности в същността си представляват силно оточни, незрели плаценти. Делят се на 2 типа:

  1. Пълна мола: оплождане на „празна“ (енуклеирана) яйцеклетка.
    След дупликация на хаплоидния хромозомен набор, се получава диплоидна тъкан (46;ХХ/XY), която съдържа само бащин генетичен материал и се състои от оточни хориални въси, без фетални тъкани.
  2. Частична мола: следствие на оплождане от 2 сперматозоида на нормална яйцеклетка.
    Получава се триплоидна тъкан, която съдържа майчин и бащин генетичен материал(69,XXY; 69,XYY; 69,XXX). В този случай има и фетални тъкани, напр. амнион или еритроцити. Обичайно има 2 хаплоидни набора от бащин и 1 от майчин произход. В редки случаи, когато има 2 майчини хаплоидни набора, е възможно бременността да се износи до термин, но плодът да бъде с тежки вродени аномалии.
Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Много рядък случай е едновременното развитие на мола и нормална бременност. Случва се, когато бременността е била първоначално дизиготна и единият концептус се развива нормално, а другият дава началото на мола.

Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Едновременно развитие на нормален плод и моларна бременност.
https://www.contemporaryobgyn.net/view/hydatidiform-mole-recognition-and-management

Хистопатология

  • Макроскопски моларната бременност често бива описвана като гроздовидна. Тъканта е обемна, с уголемени въси, като могат да се наблюдават и везикули.
Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител
  • Микроскопски въсите са уголемени и изпълнени с фибрилерен материал (хидропични). Често се формират централни цистерни. Обичайно няма фетални съдове. Надлежащият трофобласт демонстрира атипична хиперплазия.
Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител
OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител
A. Наблюдават се едематозни вили с формиране на цистернички.
Б. Наблюдава се хиперпластичен трофобласт.

Клиника

  • Аменорея
  • Увеличени размери на матката- по-силно изразено при пълната, отколкото при частичната мола
  • Hyperemesis gravidarum- чести, изтощаващи повръщания. Дължи се на сигнификантно увеличени нива на бета-ЧХГ
  • Генитално кървене- в резултат на разделянето на трофобласта от подлежащата децидуа. Кървенето е с тъмен цвят
  • Хипертиреоидизъм- отново поради повишените нива на бета-ЧХГ, който наподобява структурата на тиреостимулиращия хормон (TSH)
  • Прееклампсия
  • Тека-лутеинови кисти- поради свръхстимулация на яйчниците
  • Трофобластна емболия на белия дроб- това е усложнение, което би могло да настъпи в хода на моларната бременност и да се манифестира с остра диспнея, кашлица и цианоза

Усложнения

Най-значимото усложнение на моларната бременност зависи пряко от потенциала и за малигнена трансформация. Злокачествено израждане се наблюдава при 15% от пълните и 0,5% от частичните моларни бременности.

Рискови фактори за развитие на гестационна трофобластна неоплазия са:

  • Пълна мола с лабораторни и ултразвукови данни за трофобластна пролиферация
  • Тека-лутеинови кисти с d>6cm
  • Възраст на пациентката над 35-40 г.

Злокачественост може да се предполага при наличие на метастатични разсейки (най-често се засяга белият дроб).

Други усложнения могат да възникнат в резултат на задълбочаващите се клинични признаци – прееклампсия, хипертиреоидизъм и др.

Тека-лутеиновите кисти могат да доведат до торзио на яйчника (усукване около поддържащия го лигаментарен апарат). Тук своевременната реакция е от изключителна важност, тъй като в противен случай състоянието завършва с некроза и овариектомия!
Може да се наблюдава и руптура на киста.

Диагностика

Пълна мола

  • Бимануален преглед: преценява се размера на матката.
  • Ултразвуково изследване (УЗИ): установява се липсата на гестационен сак, амниотична течност, ембрион, фетус и съответно отсъствието на сърдечна дейност. Виждат се множество анехогенни пространства с вид на „мехурчета“ , съдържащи се в една централно разположена хетерогенна маса, която се описва като „снежна буря“, „швейцарско сирене“ или „гроздовидна“ от различните автори.
  • Лаборатория: изследват се нивата на бета-ЧХГ. Стойности над 100,000 mIU/mL предполагат ексцесивен трофобластен растеж. Ниските нива обаче не изключват диагнозата!
    Изследват се и електролити поради ексцесивното повръщане, а също и ПКК, кръвна група за евентуална Rh-изоимунизация, щитовиден профил.
  • Допълнителни изследвания: трябва да се направи рентгенография на гръдния кош, с цел изключване на белодробни метастази.
    Следва оценка на белодробен и сърдечен статус и щитовидна функция.

Ехографската картина зависи от гестационния срок.
„Снежната буря“ е характерна за 8-12 г.с., а „мехурчетата“ – за втори триместър.

При изследване на яйчниците чрез бимануален преглед и УЗИ се установява наличие и на множество двустранни тека-лутеинови кисти.

Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител

Частична мола

  • Бимануален преглед
  • Ултразвуково изследване: може да се наблюдава фетална тъкан, амниотична течност. Обикновено няма тека-лутеинови кисти.
  • Лаборатория: тук също се изследват нивата на бета-ЧХГ. За частичната мола са характерни по-слабо елевирани стойности.
    Изследват се също електролити, ПКК, кръвна група и щитовиден профил.
  • Допълнителни изследвания: може да се направи рентгенография на гръдния кош, за да се изключи наличието на белодробни метастази.
    Следва оценка на белодробен и сърдечен статус и щитовидна функция.
Моларна бременност MedGuide.bg Медицинският пътеводител
Рядка форма на моларна бременност.
A-C: Стрелката показва моларна тъкан D: Стрелката показва витален фетус

Диференциална диагноза

На база вагиналното кървене трябва да бъдат изключени:

  • аборт (заплашващ, комплетен, инкомплетен, септичен и т.н.)
  • ектопична бременност
  • имплантационно кървене
  • миомни възли
  • цервицит

Повръщането от своя страна може да се дължи на:

  • hyperemesis gravidarum
  • гастроентерит
  • жлъчни заболявания
  • панкреатит

Лечение

При диагностициране на моларна бременност патологичната тъкан трябва да бъде своевременно евакуирана от маточната кухина, което става чрез дилатация и вакуум аспирация. Абнормната тъкан подлежи задължително на хистологично изследване за доуточняване на диагнозата.

Клинично проследяване

За да се диагностицира навреме евентуална малигнена трансформация следва да се мониторират нивата на бета-ЧХГ, първоначално ежеседмично до нормализиране на стойностите (което става за 10-12 седмици), а след това до трайното му негативиране (след още около 3 седмици).

  • Проследяването продължава ежемесечно до 6 месец и след това става на всеки 2 месеца.
  • Успоредно с това се препоръчват и контролни рентгенографии на първия и втория месец след отстраняването на абнормната тъкан.
  • Препоръчително е пациентката да приема орални контрацептиви в рамките на 6-12 месеца.

Клиничното проследване включва още преоценка на системните прояви като хипертиреоидизъм, прееклампсия, тека-лутеинови кисти. Обичайно те показват регрес след третирането на моларната бременност, но в редки случаи могат да персистират и да доведат до последващи усложнения.

Автор: Александра Бъркалова, Медицински университет – София
Редакция: Станислав Праматаров, Медицински университет – София

Средно: 5 / 5. Гласували: 4

Все още няма оценка.


  • 3
    Споделяния
Тагове , , , , , , ,
Беше ли Ви полезно? Да 11 Не

Коментари

Известия при
guest
0 Коментара
Коментари в публикация
Всички коментари